Едва ли досега сме имали местни избори с по-предизвестен край. Мнозина възкликваха с учудване, че кампанията за кметския вот е вяла, а за референдума – буквално нулева. Но и при сериозна, натрапчива и дори денонощна кампания с посещения по домовете и хипнотични сеанси, това нямаше да промени нищо съществено.
БСП се държа като комплексиран провинциален отбор, на когото предстои гостуване на Реал Мадрид. Клишето във футбола звучи така: Дано успеем да измъкнем нещо, но да не забравяме, че срещу нас излиза най-великият отбор в света. И натрупаната кошмарна за „червените“ статистика от последните срещи между двата отбора, неусетно прерасна в качествени изменения. Чиста обреченост и предизвестена тежка загуба. Социалистите опитаха да оправдаят поражението с господстващото положение на ГЕРБ и с това, че ключови играчи са напуснали отбора им, като жално сочеха и калкулираха за свои процентите на доскорошните си другари от АБВ.
Реформаторите получиха три очаквани шамара. Подканата за извинение към тях на Цветан Цветанов заради някои особености на кампанията на кандидатите им по места. Снизхождението на Борисов по същия повод. Плюс унижението публично да обяви подкрепа за ГЕРБ на балотажа. В случая и не за пръв път, Борисов и Цветанов влязоха в ролята на доброто и лошото ченге. Те никога няма да простят на реформаторите, че не толкова отдавна искаха да ги пращат в затвора, осмиваха интелектуалните им качества, образователен ценз, литературните вкусове и пр. И при всяка възможност ще им го напомнят чрез някаква форма на унижение, докато са заедно. Реформаторите вдигнаха с почуда рамене и побързаха да обявят, че са доволни от резултатите. Радан Кънев бързо отсече, че ще се държи като отговорен политик и няма да влиза в публични полемики. Толкова от тях.
Патриотите Валери Симеонов и Краси Каракачанов запяха „Жалба за младост“ и с яд и носталгия си спомниха времето, когато бяха опозиционери.
ДПС по традиция получи своето, макар и с леко отстъпление. За дългогодишната роля на Движението за права и свободи като "незаобиколим фактор", "балансьор", всепризнат "гарант за етническия мир", както и за "порциите", "обръчите" и пр. все от мистични по-мистични възможности, основната вина е на политическия ни елит. Етническа или не, тази партия не бе обявена за противоконституционна в зората на демокрацията.
Правилно или не - признаха я. Ако от самото начало тя бе възприемана като обикновена, нормална партия, а не като изначалното зло, отдавна щеше да се е превърнала в политическа сила като всички останали. Можеше да има съвсем несъществена роля, а и дори да е изчезнала, като толкова много други, независимо от строго изразения етнически профил на избирателите си. Можеше влиянието и да се простира единствено край събореното барбекю в сараите на Доган, а не да е "проклятие за България", както бе отбелязал Иван Костов навремето.
Демонизирането и бързо я превърна в константна величина. В това, което е днес. А демографските тенденции не вещаят добри новини за противниците и. През мандат или два ДПС регистрира участие във властта. Когато е извън нея пък, не драматизира особено временната си роля на опозиция. Това нейно странно поведение без истерии, когато е в опозиция, роди понятието "задкулисие". Със "задкулисието" българинът днес обяснява всичко, което не може да проумее в политиката. То е нещо като "Божа работа" - за нещата от живота, за които не намираме отговор.
Настрадин Ходжа май надхитри Големанов.
При това, без особени усилия.
Според Борисов изборният резултат показва, че нищо по-добро не може да се случи. Това за някои вероятно звучи твърде окончателно и внушава безнадеждност. По-скоро хората вече са наясно, че много трудно някой ще може да промени към по-добро живота им. Политиците са все по-сами в своите триумфи и провали. Това не пречи на победителите да празнуват бурно, а пък загубилите сякаш по-лесно приемат пораженията. Когато трибуните са празни, а мачът не се излъчва по телевизията, резилите се преглъщат по-леко.
Е, в случая телевизиите предаваха неспирно. Дори през целия изборен ден журналистите, като изпаднали в транс, призоваваха да се гласува, гласува и пак да се гласува. Сякаш, ако избирателната активност е ниска, както и се получи, партиите ще изчезнат и телевизиите ще бъдат закрити. Някой трябва да успокои тези хора. Нищо фатално няма да се случи. Затова и от референдума изпадна задължителното гласуване. Защо да тормозим народа. Все някой ще гласува и всичко ще продължи както е било. Да не забравим случката с Волен. Явно бебето плаче много и човекът напоследък гледа да се прибира по-късно.
А нощта крие изненади…