Ще воюват ли отново Русия и Турция за Проливите? Този въпрос си поставят редица анализатори часовете след свалянето на руския бомбардировач Су-24 от турски изтребители Ф-16 в небето над Сирия.
Вероятният конфликт на Кремъл с Анкара поставя въпроса за използването от руски кораби на Проливите Босфора и Дарданелите като важна транспортна артерия. Обаче едностранното им затваряне е малко възможно, защото нарушава международните споразумения.
През последните месеци голяма брой военна техника на руската армия се прехвърля в Сирия основно по море. Най-прекият път е през Проливите Босфора и Дарданелите. По този маршрут от Крим в Сирия няха прехвърлени руски морски пехотинци и техника. В края на септември агенция Ройтерс съобщи за регулярни курсове между Новоросийск и Сирия чрез Проливите.
Рязкото охлаждане на отношенията с Анкара, породено от свалянето на руския Су-24, може да постави под въпрос доставката на руско оръжие и прехвърленяето на военни чрез Проливите. Това е най-краткият път за доставки за руския контингент в Сирия – 3 дни.
Дори и Турция да затвори Проливите, то Москва има още една опция за доставки по море чрез Гибралтар. Този маршрут отнема три пъти повече време: 13 дни от Санкт Петербург и 14 дни от Мурманск до Сирия.
По скъпият вариант е Русия да прави доставки в Сирия чрез въздуха, но последните седмици показаха, че Москва трябва да разчита на по-дългия маршрут през Иран и Ирак.
Проливите и Конвенцията от Монтрьо
Конвенцията от Монтрьо за режима на преминаване през Проливите е подписана на 20 юли 1936 г. и е влязла в сила на 9 ноември 1936 г. Интересно е, че конференцията в Монтрьо е свикана след дипломатическа нота, изпратена през април 1935 г. от турското Министерство на външните работи, начело с Тевфик Рющю Арас, до страните, подписали Лозанския договор от 1923 г. Както е известно, той наложил принципа на напълно свободно корабоплаване през Проливите, а Турция настоявала за свой контрол над тях и за правото да възстанови укрепленията на Дарданелите.
Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. забранява на бойни кораби от трети страни с водоизместване над 8000 тона да влизат в Черно море. Това прави невъзможно присъствието на американски самолетоносачи там, поне ако се спазва конвенцията.
Съгласно чл. 11, на черноморските държави е разрешено да транзитират през Проливите и т.нар. основни кораби с всякакъв тонаж, но приложение II специално изключва от дефиницията „основни кораби” самолетоносачите, като ги свежда до такива, които са предназначени да носят и обслужват по море авиация.
По-специално, тя изключва други кораби, които само могат да обслужват авиацията. Ето защо когато СССР проектира своите самолетоносачи „Киев” и „Адмирал Кузнецов” за изпълнение на роли, различни от обслужването на авиацията, той ги представяше като „авионосни крайцери”, които съгласно Конвенцията можеше да прекарва през Проливите. В същото време тя забранява достъпа на самолетоносачите на НАТО, необхванати от освобождаванията в чл.11.
С някои поправки, не без спорове, Конвенцията остава в сила и днес. В началото на 1939 г.
Сталин се опитал да постави отново въпроса за режима и контрола над Проливите,
предлагайки съвместен съветско-турски контрол. СССР повдигнал въпроса и през 1945-1946 г., когато на една конференция, изключваща мнозинството от подписалите Конвенцията от Монтрьо, поискал нейната ревизия. Както и постоянно военно присъствие и съвместен контрол над Проливите. Турция отхвърля това категорично.
През април 1982 г. Конвенцията е поправена така, че Турция да получи правото да затваря Проливите по свое усмотрение в мирно и във военно време. През ноември 1994 г. влезе в сила Конвенцията по морско право на ООН (UNCLOS) и това породи призиви Конвенцията от Монтрьо да бъде ревизирана, за да бъде съвместима с UNCLOS, която регулира Проливите, използвани за международна навигация. Турция обаче отказа да подпише UNCLOS и Конвенцията от Монтрьо остана в сила без по-нататъшни поправки, припомня pan.bg.
През 1994 г. турското правителство прие нови „Регулации на морския трафик за турските Проливи и района на Мраморно море”, въвеждащи нов регулационен режим с цел осигуряване на безопасността на корабоплаването, живота и собствеността на крайбрежните жители и защитата на околната среда в региона.
Вътрешните морета на Турция – Черно и Мраморно
От юридическа гледна точка Турция няма правни основания да пречи на преминаването на руски товари, в това число и военни за Проливите, коментира пред РБК шефа на правната кантора „Юринфлот-СПб“ Владимир Морковкин. Според него налагането на рестриктивен режим може да става единствено при война.
Благодарение на Конвенцията от Монтрьо и затоплянето на отношенията с Великобритания и САЩ Анкара успя постепенно да наложи своя суверенитет над Проливите, припомня директорът на канадския Център за гръцки изследвания Андре Джеролиматос.
Той посочва, че турският контрол зависи от статус-кво на самата Конвенция Монтрьо. Докато американските интереси в региона съвпадат с турските такива.
Експертът от Института към РАН за източни изследвания Александър Василев припомня, че между Русия и Турция продължават да съществуват редица нерешени въпроси и по-специално в сферата на енергетиката. Турция се стреми да ограничи по всякакъв начин да ограничи преминаването на руски танкери през Проливите, посочва Александър Василев.
През 2014 г. през Проливите Русия е изнесла 124,4 млн. т. Част от това количество се пада на петрол от Казахстан, Азербайджан и Туркменистан от пристанището Новоросийск.
Чрез пристанищата на Черно море Русия изнася зърно 19,2 млн. т. за деветте месеца за 2015 г. ), черни метали (10,8 млн. т.), въглища (6 млн. т.) и други стоки.
Засега няма притеснения за война за Проливите. Може да се очакват рестрикции за руски военни кораби и товари. Под лупа ще се следи доставката на авиационно гориво за самолетите на Москва в Близкия изток.
Охлаждането на турско-руските отношения обаче не е свързано само със Сирия.
Руската анексия на Крим, до която се стигна в началото на 2014, също изигра роля. Живеещото на полуострова малцинство на кримските татари се обърна за помощ към Анкара. В дипломатическо отношение тя застана на страната на Украйна. От Анкара заявяват, че турският президент е разговарял многократно с руския си колега за кримските татари, припомня Дойче веле.
Русия всъщност не е заинтересувана от дълъг ледников период в отношенията си с Турция. Наблюдатели в Москва твърдят, че основната причина за това е турският контрол над Босфора.
Първият израз на активната настъпателна руска политика към Проливите са двете войни на императрица Екатерина Велика (1768-1774 и 1787-1791). В резултат на военните си победи Кремъл реализира редица териториални и стратегически предимства, най-важното от което е извоюваното й по договора от село Кючук Кайнарджа (21.07.1774) право да покровителства балканските православни християни.
В началото на XXI в. темата за Проливите и Русия отново придоби актуалност.