На целия ни хал, честита политическа нестабилност. Вече официална. Независимо от декларираното спокойствие и странните първоначални приказки, че не е станало кой знае какво с оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Защото така или иначе си живеехме с усещането, че проблемите и различията в управляващата коалицията са съвсем плитко заровени. Цяла година тихо цъкаше бомбата със закъснител и никой не си направи труда да пререже правилната жица. Палавите реформатори показаха, че шило в торба не стои, та дори и на власт, а Борисов въобще не беше изненадан. Така и не коментира оставката на Иванов, даже благодари на парламента за показаното „голямо единство и стабилност“.
Първанов даде дума, че не злорадства заради драмата в дясно и всички взеха, че му повярваха, включително и самият той. Патриотите пък още бяха под пара от разправиите за съдбата на „бялата дама“ от ракиения скандал. Поне се свърши с лицемерието. Сега Борисов и Цветанов отново ще станат "неуки“, „мутри“ и пр. Протестърите предвидливо бяха подготвили плакатите и щом се стъмни, веднага „отслужиха вечерня“ из софийските улици, както по Орешарско време.
Първите двама великомъченици, които съмишлениците им могат да почитат на 9 декември, се оказаха преминалите в опозиция Радан Кънев и Гроздан Караджов. Третият -а, Местан, сто на сто си е умирал от смях още в пленарната зала.
Какво ли каза Кънев на Христо Иванов, когато му стисна ръката след обявената оставка? Сигурно - „Ти си тръгвай, после ще ти звънна. Аз оставам в опозиция“. А какво толкова да коментираме Иванов? След като опита да ремонтира съдебната система, може с по-голям успех да се върне към адвокатската професия и да решава проблемите на клиентите си.
Настрадин ходжа пак надхитри Големанов, без дори да си мръдне пръста. Борисов отдавна е изключително внимателен в изказванията си за ДПС. А знаем, че внимателното говорене не е неговата стихия. Реформаторите, които емнаха любимия им Делян Пеевски от първите дни на кабинета „Орешарски“, чак сега ли се светнаха, че той се чувства съвсем комфортно по време на управлението, в което те имат няколко министерства.
Според добрият познавач на ДПС Осман Октай, ако Борисов тръгне на предсрочни избори, трябва да го направи възможно най-бързо, за да има успех. Тъй като управление, зависимо от хората на Местан, би го обрекло на неуспех, както предишните кабинети с участието на ДПС – трайната коалиция и „Орешарски“.
Падна и още една от второстепенните въпросителни. Реформаторите категорично доказаха, макар и по печален начин, че наистина са автентичната десница - явно са наследили нагона към саморазрушение от онези СДС-та с тиретата и първите политически самоубийци от Беровото време.
Всички тези политически драми обраха медийното внимание, а успоредно с тях протестираха майки, библиотекари и здравни работници. Заради мизерията…