Декември 2015 – светът се обедини около решението да се сложи край на климатичните промени. В Париж представителите на близо двеста държави приеха първото глобално споразумение за борба срещу покачване на температурата – огромна заплаха за човечеството и бъдещето му.
Световните лидери погледнаха с оптимизъм към бъдещето. Надеждата, че ще бъде ограничено покачването на температурата до под 2 градуса по Целзий спрямо 90-те години на миналия век ще „стопля“ сърцата на дипломацията.
Европейският комисар за климата и енергетика Мигел Ариас Канете заяви, че преди години светът не е бил готов за промяна, но вече е узрял моментът за такава. Макар и далеч от перфектно, споразумението за климатичните промени е добро начало в трудни времена.
Времена на жега, времена на несигурност. Наред с климатичните промени, слънцето на политическата карта сякаш свети с различна светлина. 2015 е година на промени.
Станахме свидетели на затопляне, но и на сериозно захлаждане. Затопляне по отношение на борбата срещу „общия враг“ - тероризма, и захлаждане по оста Русия – Турция заради сваления бомбардировач и бежанската криза в Европа.
При координирани нападения във френската столица Париж бяха убити 130 души, а часове след това президентът Франсоа Оланд обяви, че това е акт на война от страна на „Ислямска държава“. Кървавите атентати шокираха света, но не го уплашиха. Общият враг бе посочен,а действията срещу него – бяха и ще стават все по-решителни.
Полюсите на геополитическата карта Русия и САЩ си стиснаха ръцете и намериха допирни точки. Ключови срещи бяха осъществени, а в средата на декември Путин и Лавров приеха Джон Кери в Кремъл. След срещата, описана от държавния секретар като „конструктивна“, мерникът бе насочен към общия враг – тероризма, „Ислямска държава“.
Москва се превърна в ключов партньор на Запада за намиране политическо решение в Сирия и слагане край на гражданската война, отнела живота на хиляди и прокудила милиони.
Именно прокудените станаха причина за захлаждане – вътре в Европа. Студът се усеща от изказванията на част от политическия елит. Бежанците, бягащи от война, се озоваха на бойно поле – едно по-различно, но също така наситено с омраза. Част от страните-членки вдигнаха огради, лозунги „вън“ заляха европейски столици, а крайнодесни възгледи станаха отново актуални.
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че бежанската вълна, заляла Европа, е сериозна заплаха за Стария континент. Имигрантите – представляващи култура и набор от ценности, противоречащи си на основните принципи на европейската цивилизация според него – изведнъж се превърнаха в боксова круша – за изказвания на политици.
Жегата, предизвикана от бежанците, разклати сериозно устоите на Европейския съюз и постулатите му. Въпросът „колко“ стана разделителна линия между страни-членки. Колко да приемем, колко можем да приемем, и колко още да очакваме. Великобритания е на ръба да каже „Goodbye“ на Брюксел.
Справянето с бежанската криза ще предопредели бъдещето на ЕС. Защото Европа не може да си затвори очите за човешкото страдание и трябва да бъде съпричастна, но въпросът „колко“ е крайъгълния камък за Брюксел. Ангела Меркел много ясно разбра, че политиката „заповядайте при нас“ - „съжалявам, местата свършиха“ не е основа на добра стратегия за бъдещето.
Сривът на крайнодесния френски Национален фронт на втория тур на изборите показа две неща. Макар че на първи тур водеше в шест региона, на втори не успя да вземе нито един. Крахът на Марин льо Пен първо даде ясен сигнал, че крайнодесни възгледи в Европа не са демоде и не трябва да бъдат отминавани с лека ръка. Второ, крайнодесни възгледи има, но те все още не могат да завземат властта. Защото солидарността не трябва да е синоним на грозна дума във времена на отчуждение. Политиците трябва да запазят разум и да запомнят, че мирът е много крехък.
Наред със захлаждането вътре в Европа бе предизвикано такова и в буферната зона между Европа и Близкия изток – Турция. Сваленият руски бомбардировач Су-24 от турски изтребители Ф-16 предизвика напрежение, икономически крошета и дипломатически срив.
Светът се обедини около идеята, че общото зло трябва да бъде унищожено незабавно. Светът се раздели, обаче, по отношение на бежанците.
Затопляне по оста Обама – Путин, захлаждане по оста Путин – Ердоган. Изминаващата 2015 година бе година на климатични промени и решения, но и на политически промени, които поставят много интересни въпроси за бъдещето, което предстои да се случи.
САЩ и Русия са в отношенията от края на Студената война, а Европейският съюз е най-разединен от самото си създаване.
Каквото и да стане през 2016 година, едно е сигурно – ще бъде жега, в която политиците чупят ледовете, но... замръзват.