Приходите от седмата част на Междузвездни войни „Силата се пробужда“ вече са над 1 милиард долара. Без да броим печалбата от прожекциите в Китай. Както можеше да се очаква, филмът остана с отворен финал, „докато свят светува“ или поне, докато е полезен на джоба на създателите си.
Първата част от сагата за семейство Скайуокър, която от известно време водят четвърта, се появи с гръм и трясък по екраните в България цели пет години след създаването си. През 1982 г. пионери и комсомолци бяха шокирани и залитаха с отворени уста на излизане от първите прожекции. Във въздуха още не се долавяше аромат на перестройка, тежко болният генсек на КПСС Леонид Брежнев караше последната година от живота си, а тук наскоро бяхме отбелязали 1300 годишнината от създаването на българската държава. Израслите с шестте ястребинчета, петимата от РМС, Тимур и неговата команда и Митко Палаузов деца неочаквано получиха потресаващ подарък, обърнал представите им за киното, живота и всичко останало. Вероятно така зашеметено са реагирали ацтеките при появяването на корабите на конкистадора Кортес.
От портретите в училищните коридори строго гледаха старците от Политбюро на ЦК на БКП, но актуалните герои вече бяха други. Йода, Джаба, Вейдър, Хан Соло, Люк. Черно-бялата „Война на таралежите“ неочаквано се пренесе в космоса. В подредените от еднопосочната пропаганда детски главици трябваше да се намери място за нещо качествено ново и невиждано.
Така олицетворението на злото Дарт Вейдър съчета в себе си възприятието за хибрид между Адолф Хитлер, полицаят-мъчител на комунисти Никола Гешев и империалистическия ръководител Роналд Рейгън. Джедаите прекрасно се вписваха в представата ни за борците за свобода - комунисти или поне комсомолци. А мъдрите им учители Йода и Оби Уан Кеноби си бяха пълнокръвните Димитър Благоев-Дядото и вожда Георги Димитров, монополизирал ударението върху второто „и“ във фамилията.
Джаба Хатянина напомняше телесно на Херман Гьоринг. Героичното поведение на принцеса Леа в покоите на Джаба препращаше към Лайпцигският процес и славното измъкване на Георги Димитров от леговището на нацизма.
Коя обаче трябваше да е Лея? Някак не вървеше да е Цола Драгойчева. Може би Зоя Космодемянская – така се казваше нашият отряд. Или някоя ремсистка от „Черните ангели“, които очистваха царски офицери. Героят на Хан Соло представяше историята на свестен човек, тръгнал по лош път. И вероятно в затвора, подобно на вапцаровия герой, бе попаднал на хора и станал човек. Люк Скайуокър бе подходящ за предтеча на някой млад герой. Да кажем Митко Палаузов. Така се казваше училището ни и познавахме всяка негова стъпка из балкана. А и баща му Трифон идваше до дълбока старост на срещи с нас. Но пък съдбата на момчето му бе трагична, докато Люк доживя победата.
Всъщност, тогава имаше един човек, „човек от народа“, който можеше да поеме и това бреме. Тодор Живков като Люк Скайуокър! А защо не?! Тато се хвалеше пред артистичното съсловие, че е играл на селска сцена в пиесата „Хан Татар“. Разбира се, сравнение точно в битността му на генерален секретар на партията, бе неуместно. Но на Янко от партизанските му години – съвсем на място. Той дори бе победил пръв фашизма без фотофиниш– нали посрещна основната група партизани в София.
След три години в „Империята отвръща на удара“ разбрахме, че злото умира трудно, но справедливостта възтържествува след още три със „Завръщането на джедаите“. Когато преди 30 години баща ми видя Джаба, мълча два дни. Нормална реакция за роден веднага след Втората световна. И днес, когато седнем на ракийка, от време на време разширява зеници и шепне: А помниш ли Джаба?
Синът ми пък, с който наскоро гледахме „Силата се пробужда“, въобще не се трогна след дългата „терапия“ на Картун нетуърк. Все нещо ще го разтърси и него...