Преди 62 години Южна и Северна Корея постигнаха споразумение за примирие.
Примирието е споразумение за прекратяване на огъня, а не мирно споразумение. Така Корейският полуостров остана разделен от Военна демаркационна линия и демилитаризирана зона. Нейната функция е да предотвратява появата на инциденти, които биха могли да доведат до подновяване на военните действия. Линията на примирие е с дължина 250 км.и широчина от близо 4км. До днес тя е известна като 38-ия паралел.
Всъщност 38-ият паралел е създаден още в края на Втората световна война. Тогава силите на СССР и САЩ изтласкват японските окупатори от корейските територии. Съветската армия окупира северните части на страната, а американските части заемат южните части. През 1945 г. страната бива разделена по 38-ия паралел на две зони – Южна и Северна.
Основна роля в този процес играе бъдещият държавен секретар на САЩ Дийн Ръск, който тогава служи в щаба на генерал Джордж Маршал. Тогава времето е от съществено значение, защото американците се опасяват, че руските сили ще окупират цяла Корея, преди американските войски да заемат територия от нея. Самият Ръск признава в мемоарите си, че 38-ият паралел няма икономически или географски смисъл. Всъщност по онова време се е считало, че разделението ще е само временно.
Срещата за разделителната линия е на 14-ти август 1945 г., като Ръск признава, че в тогавашния американски щаб е нямало много експерти по Корея. Той трябва да определи разделителната граница, като смята, че е важно столицата Сеул да е под влиянието на САЩ. Тогава Ръск преглежда картата на север от Сеул, като не успява да намери естествена природна граница. Той и неговите сътрудници просто предлагат територията да бъде разделена по 38-ия паралел. Американските командири се съгласяват с предложението, а изненадващо това правят и съветските.
САЩ бързо струпват войски в Южна Корея, а след края на войната там оставят военни съветници, които да обучават местната армия. В същото време управлението на Севера е взето от комунистите, като бива обявена Корейската народно-демократична република. Правителствата и на двете страни желаят цялата власт над Корея, като напрежението по между им много бързо ескалира. През 1949 г. и 1950 г има чести сблъсъци по границите. И така на 25-ти юни 1950 г. войските на Северна Корея преминават разделителната линия. Те разполагат със 135-хилядна сухопътна войска и 150 танка T-34. От друга страна Южна Корея има 150 -хилядна войска, но е технически слабо екипирана.
През месец август КНДР вече е завзела Сеул и изтласква южните сили. Тогава на страната на Южна Корея се намесват силите на САЩ и ООН. Следва контранастъпление, при което пада столицата на Севера Пхенян. На 26-ти ноември на страната на Северна Корея се включват 4 китайски армии и следва ново настъпление. Силите на ООН напредват между януари и април 1951 г., а КНДР прави контранастъпление между април и юли. И двете войски преминават на няколко пъти през 38-ия паралел и постепенно войната придобива позиционен характер и придобива характера на „планински битка“.
Фиктивният край на конфликта идва през 1953 г., когато се постига споразумението за примирие. Споразумението се подписва на 27-ми юли 1953 г. Създадена е буферната зона от 4 км. между двете страни. Линията увеличава територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Границата между двете държави и до днес си остава най-строго охраняваната в света. Истината е, че двете страни са сключили само примирие. Официално те все още са във война, която трае повече от 60 години, надживявайки Студената война.38-ият паралел пък си остава последната Желязна завеса, разделяща света.