Той е сам в големия град. По чужда воля е далеч от родния край. Чужди хора са го откъснали от семейството, непознати го мразят. Води чужди битки, мрази по инерция. Иска да забрави миналото, а бъдещето го плаши. Ежедневното бръснене го побърква. В началото бе далеч по-тежко, но някак успя да го автоматизира. Говори по задължение, но се вълнува. Ах, това потене. Кърпата му е като извадена от пералня. Гневи се на неща, далечни за него. Записва мисли на Макиавели, без да ги разбира. Прекланя се пред Стамболов, но не е сигурен защо. Обещал си е да поразрови гугъл за Бисмарк и Де Гол, но все не остава време. Реагира с "Хм", когато прочете "Приказка за стълбата". Често се сеща за тефтерчето на Левски. Къде да използва "Народе!!!", като още се спори, какво е имал предвид Дякона? Май не става за цитиране. Пък може и да е на латински. Дори феодалните старци в БАН не са сигурни. Пази се от въвличане в дискусии по теми, които не разбира. Даже от всякакви дискусии. Така го посъветваха първия ден в стаята на парламентарната група. Не воюва с журналисти, но не ги обича. Освен онова момиче, дето... Но и нея не обича. Толкова стрес за... кажи-речи нищо.
Предвидим е. Писаха, че бил отборен играч. Онова момиче. Това му хареса. Дано и друг го напише. Вменени са му огромни отговорности, а за децата си той е "нещастник". Така го нарече жена му, малко преди да го поставят в листата. После му се извини, но децата го запомниха. "Нещастник". Кънти ли, кънти в главата му проклетата дума. Особено в петък, когато пътува към семейството. Какво повече да направи? Шофьорът му го моли за голяма услуга. Работа за племенницата. Била добро момиче, с висше и два езика. Ах, как се пази точно от това - да занимава Лидера с лични въпроси. Личен шофьор - личен проблем. Така му отговори Лидера при предната молба. Само до това му е и на него. Пък и го предупредиха още в началото. Разбира се, казал е на шофьора, че няма проблем. Засега. Той ще го измисли. Страхува се от телефона. Особено, когато го търси някой кмет от избирателния му район. Те всички знаят, че в петък се прибира. И искат пари, пари и пак пари. Особено онзи, дето уреди мангизите за кампанията. А той трябва да занимава Лидера. И да го ядоса. Всеки път става едно и също.
Иска му се да си изключи телефона. Но не го прави. Може да го потърсят за интервю. Или пък Лидера. В колата слуша парламентарен контрол. Не издава емоции пред шофьора. Държи се на положение. Само веднъж се изложи - след банкета за Независимостта, не помнеше как се е прибрал, а и шофьорът не каза нищо. В събота ще иде на лов. За какво я взе тази пушка. В понеделник може и да не ходи на работа. Ще дари стария си лаптоп на библиотеката. Само децата да му изтрият файловете с Макиавели. И правилата на Лидера.