Онези, които следят внимателно медийното поведение на Бойко Борисов, вероятно отдавна са забелязали, че по неписано правило най-цветущите му изявления се раждат на чужда територия. Вероятно му е по-лесно да изпусне парата в чужбина, далеч от пропитите със суета и напрежение жълти павета. Така в Прага, където премиерът участва в срещата на вишеградската четворка, той нарече „долни, мръсни гадове“ онези, които твърдят, че е стопирал под външен натиск строителството на двата лота на магистрала „Хемус“.
От ведомството на министър Лиляна Павлова по-рано официално бяха обявили, че за обектите няма възможност да се осигури финансиране по линия на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Борисов става най-голям кибритлия, точно когато тръгне приказка, че някой му влияе. Без значение роден фактор или чужд началник, а и без значение дали е вярно или не. После опитва да компенсира с шеги и закачки, но кръвното му вече е скочило. Явно за него е обидна дори възможността през мисълта на избирателя за миг да се промъкне съмнение за хипотетичен натиск върху министър-председателя. Сакън пък някой да си помисли, че страната, люлката на стабилността, няма пари за два лота. Някакъв си там милиард. Щом няма да са от Европата, ок, имаме си пари от преизпълнения план с пресечената контрабанда. Така поне обясни министър Павлова, но това не скри усещането, че Борисов е останал гневен от признанието на ведомството и: пари няма. Нищо чудно виновните за малодушното откровение да бъдат наказани с няколко обиколки на пътен възел „Белокопитово“. И щом ни изясниха, че не е заради безпаричие, министър-председателят заяви, че е стопирал строителството заради "витаещи съмнения в обществото" и същевременно гарантира, че Валентин Златев и Делян Пеевски "нито имат участие, нито имената им стоят там“. Борисов да даде заден ход и то от първа точка в дейността си – магистралите - заради витаещи съмнения?! Твърде странно, да не кажем несериозно. Ако приемем, че „долните, мръсни гадове“ са прави и външен натиск върху премиера е оказан, логиката сочи да го търсим в среди, недолюбващи Русия. Тогава пък трябва да приемем, че Борисов не е прав и за другото – че Пеевски и Златев не стоят зад спечелилите фирми. Ако при Пеевски е ясно, че така или иначе вече е станал символ на озадачаващо бързия просперитет, то проблемът на Златев изглежда е в това, че представлява руската компания „Лукойл“ у нас. Пеевски пък е представител на нарочената за проруска, след изключването на „видния евроатлантик“ Местан, партия ДПС. Реакцията на Валентин Златев не закъсня – с озадачена усмивка запита, къде сте тръгнали да правите търгове, като нямате пари.
Поне аз за пръв път чух името на Пеевски от устата на Борисов. Толкова упорито и виртуозно маневрираше дълго време, само и само да не спомене превърналото се в сакрално име. Факт е, че в условия на медиен комфорт у нас, не по-малък от този през миналия му мандат, Борисов някак се изнежи. За да дойде срещата с българските студенти в Лондон, където му бяха зададени въпроси, липсващи в конспектите на родните журналисти. Не защото бяха кой знае колко скандални, да не говорим за неприлични. Просто контрастът между удобната медийна среда и въпросите в Лондон зейна като яма, в която премиерът се свлече неподготвен. Тази среща, както и забраната за влизане в Турция на Ахмед Доган и Делян Пеевски изигра огромна роля в процеса на еманципирането на пишещите братя от някои неписани правила, които усърдно спазваха като догми. Така стана, че в няколко дена, тайно и полека, четвъртата власт порасна с няколко века. В началото плахо, но после по-смело, медиите започнаха да слагат в едно изречение името на Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и на Доган и Пеевски. Нещо почти немислимо доскоро, и то не само в притежаваните от фамилията на Пеевски медии. Името на депутата от ДПС се споменаваше рядко и със страхопочитание, като това на мистичния злодей Кайзер Созе от филма „Обичайните заподозрени“. Какво ли би станало, ако Борисов и Пеевски седнат на кафе пред НДК. Вероятно обществото ни още не е узряло да приеме нещо толкова шокиращо.