Руската роля във войната в Сирия става все по-сериозна тема за международните анализатори. Войната в Сирия е и основен причинител на бежанската криза, която залива и Европа. Това прави ЕС пряко засегнат от събитията в страната. В специален анализ, публикуван в Project Syndicate, своето мнение изразява бившият белгийски премиер Ги Верхофстад. Той държеше властта в страната между 1999 г. и 2008 г.:
Поне 6 кризи в момента тестват стабилността на Европа. Регионалният хаос се причинява основно от войната в Сирия, бежанската вълна, възможността за излизане на Великобритания от ЕС, нерешените финансови предизвикателства, руската експанзия и връщането на крайния национализъм на сцената на европейската политика.
Руският президент Владимир Путин умишлено изостря най-малко 4 от тези кризи. Към своето приключение в Украйна, той инжектира обструкционизъм в европейската политика чрез своята подкрепа към популистки и евроскептични партии. ЕС трябва да се събуди за заплахата, която Путин представлява и да започне да противодейства на неговата агресия.
Националистическата вълна в Европа несъмнено бе подхранвана от руското финансиране на крайно десни политически проекти, възхода на които попречи на Европа да разработи колективен отговор на кризата с бежанците. В Обединеното Кралство Партията за независимост постоянно притиска премиера Дейвид Камерън, което води до отказ на правителството да се ангажира с приемането на справедлив дял от идващите бежанци. В същото време Швеция затвори своите граници, в отговор на нарастващото доверие към крайнодесните сили в страната.
В същото време Путин дерайлира усилията на международната общност да преговаря за политическото решение на конфликта в Сирия, която е основна причина за кризата с бежанците. Руската подкрепа към правителствената офанзива към Алепо сложи лост в мирните преговори, които зависят от сътрудничеството на глобалните играчи, регионалните сили и умерената опозиция.
Според информация на ООН, на 15-ти февруари най-малко 50 души, включително жени и деца бяха убити при нападения с ракети над училища и болници в Северна Сирия. Френското правителство нарече атаките „военно престъпление“ и имаше право. Русия отрече участие в атаките, но на мястото на събитието бяха открити фрагменти от нейни ракети. Групата „Лекари без граница“ заяви, че само Русия и сирийското правителство биха могли да са отговорни за тези нападения.
Според Международния комитет на Червения кръст боевете край Алепо причиниха бягството на около 50 000 души. Повечето от тези хора ще се отправят към Турция и от там към Европа. Русия хвърля бомби, дори когато Путин казва, че подкрепя прекратяването на огъня. С разсеяната от президентската кампания Америка, европейските лидери се озовават сами, притиснати от руската мечка. Време е да се предприемат незабавни действия.
Първо европейските правителства трябва да сложат край на руското финансиране към политически партии в Европа. Ако е нужно, трябва да се отправи молба към ЦРУ за съдействие при идентифицирането на трансферите на средства.
ЕС трябва да се подготви и за налагане на още по-тежки санкции срещу Русия. Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която прокарва пътна карта за мирния процес в Сирия, задължава всички участници, включително и Русия, да спрат нападенията срещу цивилни граждани. Ако страната не се придържа към своите ангажименти, трябва да се задействат определени санкции.
ЕС трябва да работи с Турция за създаването на безопасни убежища на турско-сирийската граница, където да бъдат подслонени бежанците от Алепо и други сирийски райони. Европа трябва да започне да прилага колективен подход към притока на бежанци. Европейските гранични сили трябва да подпомогнат Гърция в охраната на нейните граници, в спасяването на бедстващи хора в морето и обработката на документите на новопристигащите.
Средствата на ЕС трябва да бъдат използвани за подобряването на условията в бежанските лагери в Турция, Йордания и на други места, за да могат хората, които ги населяват, да знаят, че техните най-основни нужди могат да бъдат посрещнати. Европейските лидери трябва да се споразумеят за поемането на справедлив дял от тези нужди и дадат възможност на бежанците да кандидатстват за убежище в ЕС, директно от страните, в които те пребивават към момента.
Джордж Сорос е бил прав, когато наскоро заяви, че най-голямата дългосрочна заплаха за стабилността на ЕС е Русия. Той обаче сгреши, когато предположи, че ЕС е настроен да се срине под тежестта на множеството кризи, които го очакват. Време е Европа да се стегне и да използва своята икономическа мощ, за да сложи Путин на мястото му.
Превод на статията: Росен Стойчев