Слово има, свобода на словото в Турция – не. Щурмът на вестник „Заман” преди дни бе поредното погазване на правото да се пише, правото да се мисли, правото да се съществува.
Със сълзотворен газ полицията атакува един от бастионите на свободната преса в южната ни съседка, който за броени часове бе разрушен и попадна под крилото на държавата.
„Заман” е свързван с Фетхуллах Гюлен – основният съперник на Реджеп Ердоган по пътя му към тоталната власт. Малко преди да „падне” вестника, турският съд освободи журналистите от „Джумхюриет” Джан Дюндар и Ердем Гюл, лежали 92 дни зад решетките по обвинения в шпионаж. Конституционният съд реши, че е била нарушена свободата на словото.
Отговорът на турския президент не закъсня. Той заяви, че медиите не трябва да имат неограничена свобода, а малко след това щурмува и „Заман” – с този си ход държавният глава ясно показа кой е шефът, кой има последната дума.
Действията на полицията бяха предупреждение към останалите опозиционни издания. Бруталността и решимостта на този акт бяха и директен сигнал към света.
Свобода няма, но има реторика от страна на турските управляващи. Тя е простичка – контролираме всичко и всички.
Събитията идват на фона на най-голямата бежанска криза в Европа от края на Втората световна война и нарастващия скептицизъм относно устойчивостта на Европейския съюз и способността му да се справи с нея.
А Турция е буферната зона на Европейския съюз. Реджеп Ердоган и антуражът му прекрасно осъзнават какъв коз държат в ръкава си и го използват по най-умелия начин, извивайки ръцете на европейския елит.
На фона на мигрантския поток и мрачното бъдеще на Шенген, затварянето на опозиционен вестник в Турция за европейските лидери изглежда като събитие с второстепенен характер.
На Ердоган му е все едно какво мисли светът и в частност Европа за неговите действия. През последните месеци той се превърна във фигурата, без която Брюксел не може да намери решение на проблема.
В уравнението Реджеп Ердоган играе ключова и незаменима роля. А бъдещето не изглежда никак светло. Главният редактор на „Заман България” Мехмед Юмер сподели пред Факти.бг, че очаква да бъдат репресирани и други опозиционни издания, а в посоката на развитие на южната ни съседка видя завиване към курс на строг авторитаризъм.
Какви са перспективите за Европейския съюз, обаче? Споразумението с Турция и увеличената финансова помощ изглеждаха неизбежен ход в момент, в който възможностите за избор са сведени до минимум. Ключов въпрос е до какви отстъпки е готов Брюксел с Турция в опита си да спаси собствената си идентичност и бъдеще?
До няколко месеца е възможно десетки милиони турски граждани да пътуват до ЕС без визи, а освен това ще се възобновят и преговорите за присъединяване Анкара в общността. Ако Брюксел си затвори очите за репресиите в Турция към свободата на словото, то бъдещето не изглежда оптимистично.
Бъдеще без свободата на мислене и изразяване не е бъдеще, а куклен театър с един кукловод в лицето на Ердоган, който не се страхува от нищо. Ще участва ли Европа в театъра на Ердоган?