Тъмни времена за турската дипломация

Турската дипломация изживява сътресения. Ахмет Давутоглу – лицето на диалога – бе изпратен в небитието, а Реджеп Ердоган прави крачка след крачка към тоталната власт.

Признаването на арменския геноцид от германския парламент е поредният удар по външната политика на южната ни съседка и по-конкретно европейския й оттенък.

От дълги години Анкара се опитва да избегне признаването на геноцида от страна на два от основните си партньори – САЩ и Германия.

Преди дни Бундестагът, обаче, шамароса своя дипломатически приятел с подписването на резолюция със заглавие „Памет на жертвите от геноцида над арменците и другите християнски малцинства в Османската империя – 101 години назад“.

Отговорът бе мигновен – Анкара отзова посланика си от Берлин, а Ердоган заяви, че Германия е последната страна, която е трябвала да направи подобно признание.

Дипломатически шамар на Турция бе зашлевен и от турци. Да – с „нечиста кръв“ по думите на президента – но турци, заемащи ръководни позиции в германски партии.

Турция заплаши Германия и със санкции. Признаването на арменския геноцид в Османската империя през Първата световна война идва в изключително деликатен момент. Бежанската криза – най-голямата в Европа от края на Втората световна война – е надвиснала като тъмен облак над Стария континент и служи за разменна монета в дипломатическите совалки на турската дипломация.

Приятелството е подложено на тест. В този критичен момент отсъствието на Ангела Меркел и по-голямата част от министрите в нейния кабинет при гласуването не бе никак случайно. Целта? Да се избегне един кошмарен сценарий.

Ахмет Касим Хан, професор по международна политика в истанбулския университет „Кадир Хас“, описа признаването на арменския геноцид като поредния провал на външната политика на Турция.

На вътрешната сцена Ердоган ще използва резолюцията за извличане на дивиденти. Затягането на примката около врата на опозиционерите е в ход. Управляващите ще атакуват проевропейски мислещите в страната, заявявайки „Виждате ли – те ни описват като хора, извършили геноцид“. 

А новите законови мерки, предприети от Ердоган, отдалечават още повече страната от европейско бъдеще. Те на практика лишават от съдържание понятието „опозиция“ и позволяват преследване на опозиционни единици с антиправителствени настроения.

Подписването на новия закон става на фона на терористичните атентати в Турция. Властите определят мерките като жизненоважни в борбата с тероризма. Освен да борят тероризма, обаче, те ще борят и свободата, опозицията, бъдещето.

Ердоган смело марширува към цялата власт и конституционна промяна, даваща му всичко. Бъдещето на Турция като че ли е под формата на президентска република. Бъдеще, стоящо далеч от ЕС...