-Владимир Владимирович, боя се, че нося лоши новини.
-Кажете, Лавров.
-Българите скоро ще се диверсифицират. Американците пускат сонда в морето. Долу имало много, много…
-Кажете на Жора, немедлено да напускат кабинета.
-Слушам и изпълнявам, Владимир Владимирович.
Путин си пуснал „Любе“ и по лявата му скула се търкулнала малка бисерна сълза.
-Не са като „Пуси райът“, нали Лавров…
-Тъй вярно, Владимир Владимирович. Не са…Аз да тръгвам..
-Ще ги освобождаваме ние. Че и два пъти. Сега ще ги дестабилизираме тези неблагодарници.
Руският президент счупил в яда си декоративна балалайка и звъннал в Ново Огарьово да евтаназират кучето Бъфи, което Борисов му подари през 2010 г.
Подобен разговор би звучал достоверно, ако приемем тезата на Цветан Цветанов за оттеглянето на АБВ от кабинета. Той, Цвета Караянчева и Менда Стоянова съзряха АБВ-диверсия срещу енергийната диверсификация на страната, припомняйки, че Първанов бил стожер на „големия шлем“ от руски енергийни проекти, който, според другия голям брат, не бива да се случва. Анализаторите, някои от които недолюбват абевейци, се поразвеселиха от тази версия, като я пратиха в зоната на световната конспирация. От АБВ – своеобразната политическа офшорка, създадена, за да не плаща старите данъци на Столетницата, обясниха решението си с проблемната комуникация с големия партньор – пълното отсъствие на диалогичност. Както знаем, откриването на офшорки може да не е много морално, но пък не е и незаконно. Повелителят на социалния минимум Ивайло Калфин се раздели трогателно с колегите си, като подчерта, че този кабинет е нужен на България, ама пуста партийна дисциплина. За разлика от досегашния си колега Петър Москов, който няма къде да се върне, защото ген.Атанасов го чака с цепеница зад вратата на ДСБ, Калфин спокойно ще готви избори – за своята или нечия друга кампания. Оттегли се и областният управител на многострадален Пазарджик Трендафил Величков. Лош период кара този град. След като застреляха дясната ръка на кмета, дрон засне негов имот с размерите на Ватикана Той, имотът, не бил нищо особено, просто място за приятелски сбирки. Но това не е всичко, както казват по телешопа. Задържаха бившия кмет Евстатиев за изнасилване, а в циганската махала булки шият бурки, „щото така“. И всичко това – в Пазарджик.
Зам-министър и няколко замове на областни управи също затвориха вратата след себе си и дойде време за изчисления – има ли парламентарно мнозинство коалицията или вече не. От БДЦ декларираха, че ще подкрепят кабинета, което би компенсирало загубата на първановите депутати, че даже остава и ресто. На първо пресмятане изглежда така. Борисов обаче трудно може да е напълно спокоен. Плаващото мнозинство винаги си върви в пакет с прилежащите подводни камъни. Помним какво причиниха от БДЦ на акушера си Бареков, та сега и той, като Москов, няма къде да се върне, щом приключи мандатът му в Брюксел. Ако пък са поели и от неговия политически дух, то стават напълно непредсказуеми.
„Радан ме изостави сам да се оправям с Валери Симеонов…“. Тези думи на премиера илюстрират прекрасно нивото на стабилност на коалицията, в която разликата между свои и чужди е една въздишка от типа на Стефансофиянското „Ох,олекна ми…“. „Нямаме нужда от опозиция, стига ни ДСБ“ – друго илюстративно изказване на Бойко от последно време, което едва ли не трябваше да го превърне в мъченик в очите на нацията. Докато страничните наблюдатели се подхилваха на импровизациите около Изборния кодекс с всевъзможните му томболи, глоби и пр., Валери Симеонов поде битката на живота си с гласовете от Турция. Той обясни на мотаещите се в краката му наши емигранти в ЕС и САЩ, че трябва да жертват изборния си комфорт в името на голямата цел – прогонване на ДПС и ДОСТ от подстъпите към властта, при това завинаги. Патриотичният му патос изкара на парламентарната трибуна бившият му кум Волен Сидеров, който след съдебната сага с петте условни присъди, бе намалил темпото. Волен начерта мрачно бъдеще пред малките парчета от коалицията, а кой кум, кой сват ще видим в някой от следващите епизоди…