„Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции безспорно ще донесе повече вреди за Европа. Един от базовите недостатъци на модела, който е използван е, че той не изследва безработицата или как ще се промени броят на работните места при въвеждане на споразумението. Ние цитираме доклад, който е изготвен от експерт на ООН – г-н Капалдо. Той изчислява тези ефекти и според него, след като се подпише споразумението и то работи между 10 и 15 години, около 600 хил. работни места в Европа ще бъдат загубени, а не спечелени. От това споразумение ще спечелят големите компании и от двете страни на Атлантика и ще загубят обикновените хора, както и малкия среден бизнес от двете страни на Атлантика. Българският бизнес е малък, той е направо микробизнес, който ще бъде смачкан от огромната конкуренция.“
Така пред Факти.бг председателят на „Солидарна България“ Ваня Григорова коментира широко дискутираното Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и Европа.
Повече щети или ползи ще донесе Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) за Европа?
Мисля, че безспорно ще донесе повече вреди. В това, което ни беше представено от Европейската комисия като изследване на ефектите от споразумението, се виждат няколко основни недостатъци. Един от базовите недостатъци на модела, който е използван е, че той не изследва безработицата или как ще се промени броят на работните места при въвеждане на споразумението. Този модел смята, че когато един сектор замре под напора на конкуренцията, то нов сектор ще се отвори и той ще поеме хората, загубили работата си от замрелия сектор. За съжаление това е ясно, че не може да стане, въпреки това този модел продължава да е един от най-могъщите и ползваните през последните 20 години. За да разберем защо това не е действащо, нека да си представим един завод, в който се правят дадени детайли. В него има една поредица от процедури, която се извършват от група работници. Ако този завод замре, тези хора няма как автоматично и безпроблемно да станат компютърни специалисти да речем. Това е една от причините, поради които този модел не показва реалните ефекти от споразумението.
Ние цитираме доклад, който е изготвен от експерт на ООН – г-н Капалдо. Той изчислява тези ефекти и според него, след като се подпише споразумението и то работи между 10 и 15 години, около 600 хил. работни места в Европа ще бъдат загубени, а не спечелени.
Какви ще са ефектите от споразумението върху България? Вече се появиха опасения евентуален наплив на ГМО храни и загуба на работни места.
Ние сме твърде малка част от Европа, за да има значима разлика с това, което ще се случи с Европа по принцип. Миналата година от Солидарна България правихме доклад, свързан с ефектите върху нашата държава. Трудно е да се прецени кое в по-голяма и по-малка степен ще ни засегне. Проблемът с ГМО е реален. Аз няма да навлизам в детайли, тъй като не съм еколог и не познавам в детайл проблемите с безопасност на храни и т.н. Мога да кажа само това, което излиза като информация от преговорите. В един от предишните кръгове от преговорите американският преговарящ излезе и изказа съжаление, че Европейската комисия не е достатъчно отстъпчива за отваряне на европейските пазари за ГМО продукти. В същата вечер от ЕК обявиха, че пускат още 15 ГМО продукта на европейските пазари. Това показва как публичното говорене се разминава с действията, които същевременно се извършват с преговорите. Докато ние продължаваме да твърдим, че пазим Европа от ГМО и всички нарушения на стандартите за безопасност на храните, постепенно започваме да пропускаме нещата, от които сме се пазили десетилетия наред. ГМО е един от основните залози на американската страна. Когато Европа се опитва да направи пробив по отношение на машиностроенето, САЩ са тези, които се опъват. Те са по-скоро против. Част от изтеклите документи на Грийнпийс показват, че те заявяват, че при компромис по отношение на модерната селскостопанска технология, тогава биха могли да направят компромис с машиностроенето. Всичко малко прилича на пазарене на селски пазар. По този начин протичат преговорите, за да могат да се разберат до колко едната страна ще отстъпи и до колко другата. В тези документи още се описва как САЩ твърдо отстояват собствените си интереси, докато, както ви дадох примера с ГМО, европейците или не коментират смущаващите части или изобщо не дават контра – предложения. Няма как една страна да се наложи, когато не е активна в едни преговори. Тук искам да направя едно уточнение: това не е битка между САЩ и Европа. От това споразумение ще спечелят големите компании и от двете страни на Атлантика и ще загубят обикновените хора, както и малкия среден бизнес от двете страни на Атлантика. В България бизнеса мълчи, но той е малко по инертен. Време е обаче и той да бъде малко по-настойчив и да иска позициите на българското правителство, защото той ще пострада най-сериозно. Нашият бизнес е малък, той е направо микро бизнес, който ще бъде смачкан от огромната конкуренция, която няма да има какво да спре.
В началото на преговорите се посочваше желание за падане на тарифните бариери или митата. Митата между Европа и САЩ обаче и в момента са изключително ниски. Те са на средно равнище от 4%, като има някои по-високи, както и нулеви. Въпросът обаче не е в митата, а в нетарифните бариери, а като такива се считат, както стандартите за безопасност на храните, така и трудовите стандарти, така и всякакви изисквания, които водят до увеличаване на разходите и намаляване на постъпленията на големите корпорации. Това, което ще се случи на България и вече се случва е, че корпорациите ще имат още по-голяма възможност да съдят държавите. За да е ясно защо това е нечестно и е против интересите на българските граждани ще дам два примера. Това е информация, която през миналата година получихме от министерство на финансите.
В момента България е съдена по две такива дела. Едното дело е на Румен Гайтански – Вълка, който съди България за прекъснатата концесия за почистването на София през 2009 г. А тя беше прекъсната след тежката криза с боклука.
Другото дело е с ЕVN, защото когато договорът с компанията е сключван преди години, на нея й е обещана 16% възвращаемост, по спомени, но под влиянието на законови промени тази възвращаемост е по-ниска и за това в момента се води дело. Тоест, ако дадено правителство сключи неизгоден за нас договор в дългосрочен период, то никое следващо няма да може да го поправи, така че да защити гражданите.
Оправдани ли са опасенията на много европейски фермери, че това споразумение ще доведе до значително занижаване на стандартите за качество и до изместване на европейската продукция от евтина американска такава?
Малко ми е трудно да вляза в детайли по този въпрос. Това, което знам аз от специалисти е, че американската продукция, която е много сериозно субсидирана и използва препарати, които позволяват по-голяма продукция срещу по-ниски разходи, но се спира от европейските институции. Тази продукция с ниска себестойност, определено може да залее европейския фермер, който поддържа определени стандарти и ползва различни сортове. За него е нужно да направи по-големи разходи за същата продукция. Чисто икономически са причините да бъдат заплашени европейските фермери, но те са свързани и с тези за безопасност на храните.
Франция вече обяви, че е по-скоро против това споразумение, Унгария има подобна позиция, сякаш само Германия остава някакъв поддръжник. Изглежда ли, че то по-скоро няма да бъде сключено?
Австрия също се изказа против. Ако не се лъжа и Зигмар Габриел изказа някаква съпротива, но Ангела Меркел все още е твърд поддръжник. Хубавото е, че огромната съпротива, която започна преди 2.5 години, тръгна и се поддържа от гражданите на Германия. Там е и основният щаб на европейската гражданска инициатива срещу споразумението. Радостно е и че германският президент вече дава на заден. Хубаво е и че изтекоха тези документи, в които за нас няма нищо ново. За щастие това получи повече публичност и повече хора могат да се запознаят със заплахите, идващи от Трансатлантическото споразумение, както и това с Канада. Това са споразумения близнаци, които съдържат едни и същи заплахи. След като и европейски държавни глави вече се изказват против, ние имаме надежди, че вече може би ще го спрем.
Въпреки това в България такива знаци не се дават. На нас ни обещаваха нещо, което въобще не се съдържа в договорите – това бяха визите. Нас винаги ни съблазняват с визите. Без визи за САЩ и Канада. Преди един месец обаче стана ясно, че Канада няма никакви намерения да отмени визите на България и Румъния. Румънското правителство се възпротиви и заяви, че няма да подпише сета, докато българското правителство продължава да мълчи. Ние от две години искаме тяхната позиция, каним ги на нашите събития, а те отказват да дойдат. Оказва се, че колкото и да се говори, у нас няма чуваемост за опасенията на хората и стремеж към публичност и прозрачност. Единствената надежда на българските граждани е европейските граждани да бъдат чути от своите правителства. Другият вариант е да излезем на улицата.