На двадесетия ден от великденския скандал със зарята и „Тих, бял Дунав“, президентът Росен Плевнелиев заяви, че няма да се кандидатира за втори мандат, а Светият синод реши авторът на разчупения сценарий от Възкресението, архимандрит Дионисий, да опразни канцеларията си в храма „Св.Александър Невски“. Не е ясно какъв е бил точният резултат от гласуването на синодалните старци, за разлика от един друг вот – този за удостояването на Нешка Робева с орден „Стара планина“.
Щом стенограмите от заседанието на Министерския съвет станаха обществено достояние, както и оспорваният резултат 7:6 в полза на Нешка, тя се отказа от наградата. Наистина, всичко щеше да мине тихо и кротко, ако тези подробности не бяха излизали от заседателната зала. Връчват и ордена, тя съответно се просълзява от гордост и всеки тръгва да си гони задачите. Друг е въпросът, че тя можеше да получи този орден още преди десетилетия и сега да не стават цигански работи, като задочната махленска препирня между нея и министър Бъчварова, ала младия меринджей от „Съдебен спор“. Нешка я нарече „някоя си социоложка“, а шефката на МВР и отвърна, че да познава Ванга и да говори от нейно име след смъртта и, не е критерий за духовност. Не пропусна и да припомни, че създателката на „златните момичета“ беше и в екипа на Бареков, при завършилия печално негов опит да промени майка България. Ето докъде доведе поривът за прозрачност. Чуждата кореспонденция с картички от морето е неприкосновена, пък ние протоколи от министерски дебати ще четем. Само бели стават така. Ако приемем, че художествената гимнастика среща спорта и изкуството, то егото на Нешка се храни и от двете места и тя далеч не за първи път го дава обидена. В конкретния случай номинацията и бе заради 70-ия и рожден ден, „вероятно последната кръгла годишнина“, както тя с горчива усмивка отбеляза. Бъчварова пък е хубаво да е така язвителна с нарушителите на закона, защото освен предупреждението и, че който критикува МВР е заплаха за националната сигурност, останалото е единствено приглушено мънкане по текущи въпроси.
Като стана дума за сигурността, при небивали мерки за сигурност протече матурата по литература по откъс от „Гераците“ на Елин Пелин. Камери, квестори, датчици и пр. допълнителни стресови фактори хвърлиха в смут учениците. Имаше заловени преписвачи, че и задържани помагачи. Виновните бяха представени като зловещи хибриди между убийците-маниаци Андеш Брайвик и Андрей Чикатило. Как ли цъка с език Елин Пелин на оня свят, където сигурно си пият ракията с дядо Матейко, като гледа какви размисли и страсти ни тресат. Но класикът също е ползвал пищови. Когато обикалял из софийските села, имал следният обичай. Влизал в кръчмата и поръчвал пиене на най-жадните мъжаги – колкото поемат. Сядал до тях, слушал разговорите им, пак им поръчвал и дискретно си записвал идеи за творчеството си. Това не е ли преписване? Така че, децата и Пелинко са квит.
Най-добре следващият месец май, ако, разбира се, Земята благоволи да се върти дотогава, да бъде обявен изцяло за почивен. Трите мини-ваканции покрай Великден, Гергьовден и Празникът на Азбуката тотално разбиха плановете на малцинството, което опитва да свърши нещо смислено в професионален план. Тези наивници се сблъскват с неизбежното – накрая все някой трябва да подпише или да каже заветното “да“, само че този някой точно сега е на трето узаки нейде из ръкавите на Халкидики. Така че, няма смисъл от две нормални работни седмици за цял месец. Пък и те са нормални условно, тъй като петъците се ползват за път. Да пишат целия месец дъждовен отсега и в следващия календар месец май да е червен. Лесно ще се отработят още 22 съботи, населението свикна да ги натаманява. А само каква работа пада в тези съботи…