Заклейменото като изнудване от страна на Радан Кънев предложение Плевнелиев да бъде общ кандидат на десните на президентските избори, показа колко плитко е нивото на родната политическа класа. А Радан просто бе решил да прави лицеви опори, защото никой не му обръщаше внимание в последно време. Дай да предложим идеята за единна дясна кандидатура, а онези ако се дърпат – значи не са десни.
Или поне не достатъчно. И ще се изложат. Да ги видим какво ще правят, щом хората ги посочат с пръст. Леле, тия не са десни. Страшен сеир ще падне. А че на онези не им се влиза в пясъчника, за да играят с Радан, Гроздан и генерала, е друг въпрос. Ако подминете просяк, който простене, че много е уважавал баща ви навремето, може да се почувствате гузно, виновно и въобще – некомфортно. Може съзнанието ви да запечата случката, но тя скоро ще спре да ви тежи. Радан тръгна да проси от онези, които напусна, разчитайки, че ще им трепне заради общото родословие с политическия прародител на десния преход, ситуиран днес в Драгалевци. Само че удари греда. По нашите географски ширини политиците рядко изпадат в кофти ситуацията на Хамлет и лоялните на премиера десни, вместо да се терзаят, бързо отсвириха предложението. Нарекоха го интригант, провокатор, че и шегаджия. В суматохата Плевнелиев съвсем не на шега обяви, че ще пропусне следващия вот.
Привържениците му зажалиха за него, а останалите се съгласиха разбиращо, когато се оправда с лични причини. Все пак преживя огромна трагедия. Тогава десните пак скочиха на Кънев, демагогствайки комично – „Видя ли, Радане, каква пакост направи. Лошо момче. Човекът се отказа заради тебе“. Глупости на търкалета. Никой от субектите в дясно нямаше реално намерение да предлага Плевнелиев за каквато и да било.
Ау, вменяват ми вина, простена и Кънев. Вместо да се терзае, нека си брои отказът на президента като личен актив – ако така ще се почувства по-значим, няма лошо. Щом и другите така го приемат. Политическото му CV има нужда от героични битки и най-вече от какъвто и да е успех. В цялата не много интелигентна игра накрая спечели банката. Бойко прибра активите от целия случай. Сега няма да му се налага да обяснява на избирателите си, защо ще издигне друг, а не Росен. А те може да си го харесват и да се чудят. Дойде му дюшеш на Бойко - Росен си има лични причини, пък и Радан го притесни и сега не ще и това е. Екстра! Сега може и до последно да разправя, както прави напоследък, че Плевнелиев бил най-вероятният, ама така се получило.
Президентът няма да тръгне да го оборва, най-малкото заради спецификата на длъжността, която заема, пък и на заявеното намерение. Страницата е затворена. Иначе на кого не е ясно, че отношенията им отдавна са сринати и артистично поддържат някаква приемлива поносимост за пред камерите. Като затихващ сигнал от подводница ДСБ отправи последен зов към партньорите си от Реформаторския блок за обединителен конгрес. Сигналът бе засечен в Русе – една от спирките на кампанията „20 минути Радан. 200 минути на вашите въпроси“. Кънев отново призова за единение в дясно, обща кандидатура за държавен глава, подкрепена и от ГЕРБ, „за да не се допусне ляв президент, който да постави под въпрос външнополитическата ориентация на страната".
Някъде тук сигналът отслабна съвсем. Политическите сервитьори поднасят такива порции, каквито смятат, че са достатъчни за оцеляването им. Напълно в духа на рационалното хранене на населението...