Анализът е направен от Кемал Дервиш за „Project Syndicate“.
Дервиш е турски икономист и политик. Той е бивш министър на икономиката на страната и администратор на Програмата на ООН за развитие. Икономистът е вицепрезидент на американската тинк-танк компания „Brookings Institution“.
Когато британският премиер Дейвид Камерън се договаряше през февруари с ЕС за преразглеждане на условията за членство на Великобритания, той настояваше ЕС да бъде официално признат за "мултивалутен съюз". Камерън е на мнение, че ясните граници между европейската и валутната интеграция, а и в други сфери, ще му позволи да осигури подкрепата на мнозинството от населението за това споразумение (а следователно и за членството в ЕС) на референдума на 23 юни. Но споразумението не внася яснота: в него се използва тромав език, който помага да се избегне подобна официална декларация, а така също и разяснения, с които трябва да е съпроводено.
Разбира се, не февруарското решение на ЕС действително осигури на Камерън възможността да води кампания срещу Brexit. В него се казва, че Великобритания и Дания се освобождават от задължението да въвеждат еврото и заради това колегите на Камерън фактически потвърдиха новия статут на ЕС като мултивалутен съюз. Въпреки това в решението отново се казва, че целта е да се създаде ЕС, "чиято валута е еврото". Освен това в него отново се потвърждава положението от по-рано подписаните договори, които предвиждат други страни извън еврозоната, в частност България и Полша, да въведат еврото, когато започнат да отговарят на условията (Швеция няма разрешение за неприсъединяване към еврозоната и тя отговаря на всички изисквания, но на нея й се отдава да избегне влизането в този валутен съюз).
Подобна двусмисленост поражда нежелание или неспособност ясно да се определи как имено ще функционира валутният съюз в дългосрочна перспектива. Въпросът действително е труден, но на него трябва да се отговори независимо от референдума. Даже британските избиратели да решат да напуснат ЕС подобен проблем ще се появи на всички преговори за условията при съхраняване участието на Великобритания в общия пазар след Brexit.
В момента има широк консенсус за това, че страните от еврозоната с времето ще трябва да имат по-голяма степен на интеграция на системите за управление на икономиката. Още повече мнозинството икономисти са съгласни, че който и да е валутен съюз трябва да се допълва не само с банков съюз (такъв в момента се създава в еврозоата), но и с много по-тясна координация на бюджетната политика с цел да се компенсира отсъствието на независима монетарна политика и гъвкав обменен курс.
Преходът към по-тясна бюджетна интеграция се подкрепя и от политици, най-вече от тези с умерени политически разбирания. Консервативният финансов министър на Германия Волфганг Шойбле, лявоцентристкият министър на икономиката на Франция Емануел Макрон и даже центристкият финансов министър на Италия Пиер Карло Падоан, всички те призовават за създаването в една или друга форма на поста министър на финансите в еврозоната. Разногласията започват, когато става дума за формата на тази бъдеща интеграция. Германия е на мнение, че критично важна е бюджетната координация, която предполага спазването на строги правила на поведение. Франция и Италия биха искали да бъде създаден повече механизми за съвместно управление на риска като например облигациите на еврозоната или съвместен фонд за застраховане от безработица. Очевидно трябва да бъде намерен баланс. За да се удовлетвори Германия за много по-тясна интеграция бюджетните правила трябва да станат много по-строги. Такива правила трябва да предлагат по-сериозни антициклични мерки и по-голяма симетрия, т.е. дисбалансите трябва да се намаляват както от страни с излишък, така и страни с дефицит. Освен това е необходима много по-ефективна система за взаимна отговорност за рисковете и самостоятелния бюджет на еврозоната както искат южните страни. За осигуряване на легитимността на този проект ще са необходими още институционални, законодателни промени, в това число учредяването на своеобразен парламент на еврозоната, а така също и министерство на финансите.
Всичко това е абсолютно необходимо, за да функционира ЕС като ефективен мултивалутен съюз. Камерън (както и неговия предшественик Гордън Браун, който по време на създаването на еврото не допусна влизането на Великобритания в еврозоната) признава необходимостта от по-нататъшна интеграция вътре в еврозоната, защото Великобритания е заинтересована от подобряване за най-важния за страната експортен пазар. Ефективното взаимодействие с еврозоната, имаща по-дълбока интеграция, ще стане не лесна задача за страните, които не влизат в нея.
За успеха на Великобритания ще се наложи да се решат две задачи. Първо, необходима и е по-тясно сътрудничество с ЕС в други ключови сфери като сигурността, външната политика, политиката за климата. Второ, тя трябва да получи гаранции, че по-интегрираната еврозона няма да има възможност да приема едностранни решения в сферата на бюджетната политика и регулацията, които да променят общия пазар и финансовия сектор, и биха имали значителни последици за Великобритания. Страните от еврозоната от своя страна ще са длъжни да отчитат британските интереси в процеса на интеграцията и да не позволяват Великобритания да пречи на процеса.
Проблемите, свързани с интеграцията на еврозоната и мултивалутния съюз не са основни в дебата за Brexit, съсредоточен в емиграцията. Но тези проблеми са крайно необходими за бъдещето на Евросъюз с Великобритания или без нея. Запазването на членството на Великобритания в ЕС в основата си не е несъвместимо с по-нататъшната интеграция на еврозоната, макар че да се създават институции, способни да поддържат официално мултивалутния съюз, ще бъде политически и правно много сложно. В действителност, както споменах по-рано, става дума за появата на две Европи в една.
Доколкото споразумението, което бе обявено през февруари, не дава ясна визия за бъдещето, то не създаде необходимия прецедент за преодоляване на подобни трудности. За постигането на реален напредък по пътя към стабилност и процъфтяването на Европа ще е необходима прозрачност и легитимност при всяка крачка, която се прави. Само с ясна политическа визия и институции, способни да вземат решения по време на криза ( и разбира се в нормално време), Европейският съюз ще може отново да се развива. Ако Великобритания остане, ЕС трябва бързо да се захване с проучване на въпроса за това как легитимно ще функционира мултивалутния съюз, а не да се прави, че нищо не се е случило. Ако Великобритания напусне, на ЕС ще се наложи да решава същите тези основни проблеми, но с една разлика - Великобритания ще загуби всички лостове за влияние върху тези решения.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.