Анализът е от Джордж Сорос за „Project Syndicate“
Джордж Сорос е председател на „Soros Fund Management“ и на фондацията „Отворено общество".
Великобритания имаше една от най-добрите възможни сделки с ЕС, поне според мен. Тя беше член на общия пазар , без да има принадлежност към еврото, получавайки редица изключения от правилата на ЕС.
И все пак това не беше достатъчно, за да бъде спрян електората да гласува за Brexit. Защо?
Отговорът може да бъде видян в проучванията на общественото мнение в месеците преди референдума. Дебата за излизане на Великобритания от ЕС и този за имигрантската криза се храниха един от друг. Кампанията за напускане експлоатираше именно темата за бежанската криза. Тя беше символизирана от хилядите отчаяни лица, събрани в Кале, готови на всичко, за да влязат във Великобритания. Така се подклаждаше страха от „неконтролируемата“ имиграция, идваща от другите страни – членки. Европейските власти забавиха важни решения, относно имигрантската криза, за да избегнат негативен ефект върху британския референдум. По този начин се увековечиха сцени на хаос, като тези в Кале.
Решението на германския канцлер Ангела Меркел за отварянето на вратите за бежанците беше вдъхновяващо, но необмислено. Внезапният наплив от бежанци разстрои всекидневния начин на живот на жителите на ЕС.
Липсата на адекватен контрол създаде паника, засягаща всички: местното население, органите, отговарящи за обществената безопасност, и самите бежанци. Това проправи пътя за нарастването на ксенофобските настроения в Европа и засилването на анти-европейските партии. Пример за такава е британската Партия за независимост на Найджъл Фараж. Тя подсили кампанията за напускане, в момент, в който изглеждаше, че европейските институции са неспособни да се справят с кризата.
Сега катастрофичният сценарий, от който мнозина се опасяваха, се сбъдна, като направи разпадането на ЕС практически необратимо. С излизането си Великобритания може да е по-добре или по-зле от останалите страни в ЕС. Нейният народ обаче ще страда от значителни загуби в краткосрочен и средносрочен план. Паундът падна до най-ниското си ниво от повече от три десетилетия, непосредствено след гласуването. Хаосът на финансовите пазари по целия свят вероятно ще продължи, докато вървят преговорите в рамките на сложния процес по политическа и икономическа раздяла с ЕС.
Последствията за реалната икономика ще са измерими само с тези от финансовата криза между 2007 и 2008 г.
Този процес е изпълнен с допълнителна несигурност и политически риск. Това, което беше заложено на карта не беше просто някакво евентуално предимство за Великобритания, а бъдещето на целия Европейски проект. Brexit отваря вратите за други анти-европейските сили в Съюза. „Националният фронт“ във Франция вече поиска референдум за излизане от ЕС, както направи и холандският популист Герт Вилдерс.
Освен това самата Великобритания не може да оцелее. Шотландия гласува за ЕС с мнозинство и може да се очаква опит за нов референдум за независимост. Някои длъжностни лица в Северна Ирландия, която също подкрепи оставането в ЕС, вече направиха призиви за обединение с Република Ирландия.
Европейският отговор на Brexit може да е път към друг капан. Европейските лидери, искайки да възпрат други страни от напускане, може да не са в настроение да предложат на Великобритания условия, касаещи достъпа до европейския единен пазар, което да смекчи болката от напускането. Тъй като на ЕС се пада половината от британския търговски оборот, влиянието върху британските износители може да е опустошително.
Лондонското сити и пазарът на недвижимо имущество във Великобритания също няма да останат незасегнати.
Последиците за Европа обаче могат да бъдат много по-лоши. Напрежението между държавите членки достига точка на пречупване. Не говорим само за въпроса с бежанците, а и за напрежението между страните – кредитори и страните – длъжници в рамките на Еврозоната. В същото време отслабените лидери в лицето на Франция и Германия вече са категорично съсредоточени върху вътрешните си проблеми. Спадането с 10% на фондовата борса в Италия след новината за Brexit е ясен сигнал за уязвимостта на страната към разцвет на банковата криза. Това може да доведе до възход на популистката партия „Пет звезди“, която вече спечели кметството в Рим.
Нищо от това не е добре за една сериозна програма за реформа в Еврозоната, която може да включва истински банков съюз, лимитиран фискален съюз и по-силни механизми за демократична отчетност.
Времето също не е от полза за Европа. Тя е поставена под сериозен външен натиск от Русия и Турция, две страни, които експлоатират раздора в своя полза.
Това е мястото, на което се намираме днес. Всички в Европа, включително Великобритания, ще страдат от загубата на общия пазар и общите ценности, които ЕС е предназначен да пази. Ние обаче не бива да се предаваме. След Брекзит всички ние, които вярваме в ценностите и принципите, че ЕС е създаден, за да помага, трябва да се обединим, за да го спасим, като го реконструираме изцялОбеден съм, че последиците от Brexit ще се разкриват през следващите дни и седмица. Така много повече хора ще се присъединят към нас.
Превод: Росен Стойчев
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.