Британският пациент

„Светът не е излязъл от старата си финансова и икономическа криза, за да можем да говорим за нова. Разбира се, налице са достатъчно страхове от ново потъване. Ако говорим за контекста на референдума във Великобритания, тази страна не е член на Еврозоната. Заплахата не само за Еврозоната, но и за глобалните пазари, идва от това, че Лондон е основен център за международна търговия на финансови активи. Британската икономика в момента е с огромен търговски дефицит — на най-високите си нива в цялата им записана история от 250 години. Икономиката на Обединеното Кралство има силна нужда от постоянен приток на нови капитали, инвестиции и достъп до пазари за да компенсира търговските си дисбаланси, а тъкмо това сега става под най-голям въпрос. Балонът в недвижимите имоти също е прекалено надут и изостря риска за банковата система. От друга страна британската банкова и финансова система е диспропорционално голяма спрямо икономиката. Риск за банков сектор с такъв размер и такъв относителен мащаб спрямо собствената си икономика естествено би могъл да има катастрофален ефект, дори в глобален план. Това няма как да не се отрази на останалите пазари, макар и те да не са пряко свързани чрез обща валута. От една страна пазарите до последно залагаха на това, че британците ще гласуват, макар и с малка разлика за оставане в ЕС, което днес прави корекцията им да се случва и задържа на относително по-високи нива. Но от друга, през последните седмици и дни участниците на пазара подготвяха и хеджираха позициите си, така че да балансират портфейлите си за поемане на риск от евентуална негативна развръзка, което не е толкова трудно. Моментното сътресение е голямо, но за сега това все още не е катастрофа.“ Това заяви пред Факти.бг Илия Лингорски, бивш заместник – финансов министър.

Той коментира финансовите и икономически последствия за Европа след резултатите от референдума за излизане на Великобритания от Европа. 52% от британците гласуваха за излизането от Съюза.

Какво очаква ЕС във финансов план след решението на референдума във Великобритания?

Първоначалната реакция на пазарите, съвсем разбираемо, е силно негативна. Имаме много голям спад на паунда, както и на основни индекси на акциите на компании, не само в Лондон, но и на европейските и на азиатските пазари. Но след първоначалния стръмен спад се наблюдава известно възстановяване. Ще видим как ще отворят американските пазари. Интересното е, че особено през последните 5 дни пазарите, както и паунда бяха “бичи” и бележеха осезаем ръст. Британските компании отбелязаха увеличение от над 100 млрд. паунда на общата си пазарна капитализация в основните индекси, в които се търгуват. Вчера, още с отварянето на пазара всичко това и дори повече беше загубено и изтрито от балансите на големия бизнес и инвеститорите. Тоест имаше едно привидно позитивно очакване на пазарите, което разбира се срина. В същото време през последните седмици наблюдавам много високо очакване за волатилност на пазарите, което винаги е индикация за несигурност и песимистични очаквания за бъдещето — за преминаване към “мечи” пазар.

Фундаментално пазарите, особено на акциите на компании по целия свят, навлизат в турболентен и вероятно в “мечи” период. Очакванията на много анализатори, включително и моите, за пазара на акциите и техните деривативи, независимо от резултата на вота във Великобритания, в по-средносрочен план не бяха особено позитивни. Дори, ако говорим само до края на тази година. Големият въпрос е дали страхът от несигурност ще доведе до паника. Това ще се види през следващите дни.

Корекциите на пазарите вече започнаха и преместването на капитали от пазарите на акции и респективно на облигации на компании, към облигации на държави с най-висок рейтинг като САЩ, Япония и Германия, или злато е вече факт. Няма спор, че несигурността, която се задава след вота във Великобритания идва в много труден момент. Погрешните политики, които бяха водени, като отговор на кризата в Еврозоната, вече създадоха франгментация, както в Еврозоната, така и политически в целия Европейски Съюз. Нямаме особено основание да очакваме, че този тренд ще се промени в следващите дни и седмици. Естествено пазарите най-вероятно са балансирали книгите си, така че да очакват и да се хеджират срещу подобно събитие. Не трябва да забравяме, че 24-ти юни е денят, в който индексите на Ръсел се реконституират или по-просто казано — коригират. Тоест, големите индекси на компании правят своите адаптация и корекция, на базата на това кои компании трябва да влязат в тези индекси или да излязат. Това е ден на големи обеми за търговия на пазарите — много хора ще са на бюрата и пред екраните до късно през нощта днес. Тези обеми ще се търгуват при едно нарастващо чувство на несигурност, при което ако психологията на пазара бъде изострена, особено от това, че много рискови лимити за намаляване на загубите бъдат пробити, можем да видим още по-стръмно спадане на пазарите през следващите дни. Важното е да видим какви ще бъдат сигналите на Централните банки, както и политическите сигнали от Брюксел, Лондон и Франкфурт, и до каква степен те могат да внесат временно успокоение и стабилизация, за да не се случи паника на пазара.

Изправен ли е светът пред нова финансова криза?

Светът не е излязъл от старата си финансова и икономическа криза, за да можем да говорим за нова. Но можем да говорим за ново потъване, без още да сме изленали от предишната криза и депресирана икономическа реалност. Ако можем да видим позитивни сигнали за развитието и стабилизирането на американската икономика, определено в Еврозоната, в целия Европейски съюз, Китай, Далечния Изток и петролно базираните икономики, с или без този вот, имаме повече от достатъчно основания за притеснение.

Моето голямо притеснение остава в пазара на акциите на компаниите и в недвижимите имоти, където те са надценени. На тези пазари има фундаментални причини за големи рискове, които засилени от паника, могат да доведат до кризисно събитие от голям мащаб. Това веднага започва да влияе негативно на банките и на стратегиите на компаниите, по отношение на създаване на нов бизнес и работните места. При всички случаи вещае глобално затрудняване на икономическата ситуация. Можем да го наречем нов период на криза.

Първоначално очакваме да видим златото и американските ценни книжа да бъдат търсени и надценени най-вече от това, че много капитал ще се мести бързо от по-рискови активи към възможно най-ниско рискови. От друга страна САЩ са в период, в който Министерството на финансите им е в позиция на намаляване на емисиите на облигации. Имаме тренд, който е свързан с бюджетната им политика. Тоест американското правителство не предлага на пазара увеличаващ се обем от държавни ценни книжа на САЩ. Това прави мястото за маневри и достъпът до този вид активи все по-ограничено. Респективно, това е условие за надценяване на тези и други подобни ценни книжа, каквито са и германските, поради извънредното търсене за елиминиране на риска от друг вид активи.

Заплашена ли е Еврозоната от сътресение?

Ако говорим за контекста на референдума във Великобритания, тази страна не е член на Еврозоната. Заплахата не само за Еврозоната, но и за глобалните пазари, идва от това, че Лондон сам по себе си е основен център за международна търговия на финансови активи. От друга страна, британската банкова и финансова система е диспропорционално голяма спрямо икономиката. Нейният размер е над 6 пъти по-голям от БВП на страната. Същевременно, Обединеното Кралство в момента има търговски дисбаланс и дефицит, който е най-високо ниво за цялата им записана история от 250 години. Икономиката на Обединеното Кралство и финансовите пазари имат остра нужда от постоянен приток на нови капитали, инвестиции и достъп до пазари, за да бъдат компенсирани търговските дисбаланси, а тъкмо това сега става под най-голям въпрос. Балонът в недвижимите имоти във Великобритания също е надут до крайност и изостря риска за цялата банкова система. Риск за банков сектор с такъв размер и такъв относителен мащаб спрямо собствената си икономика може да предизвика катастрофичен ефект, дори в глобален план. Това няма как да не се отрази на останалите пазари, макар и те да не са пряко свързани с Лондон чрез обща валута.

Еврозоната, за разлика от Великобритания, е с положителен общ търговски баланс, но с вътрешни дисбаланси. На този етап ЕЦБ не разполага с особени механизми, освен със сигналите, които може да излъчи, които да имат стабилизиращ ефект вътре в Еврозоната. Очакванията за засилването на мотивацията за други референда в други страни, които са вече членове на Еврозоната, увеличава несигурността и влошава очакванията в една вече фрагментирана Еврозона. Тя е фрагментирана, най-вече поради неадекватните политики, наложени след кризата с Lehman Brothers и кризата с Гърция. Тези мерки бяха наложени най-вече под диктата на правителството на Ангела Меркел, но бяха засилени от надделяването на националните егоизми и национален политически дневен ред, от стремежи за запазване на собствените национални интереси и избиратели за сметка на интересите на Обединена Европа и подобряване на общата ситуация в ЕС.

На кризи от подобен мащаб не може да бъде отговорено просто със структурни мерки и реформи. Необходими са фискални и монетарни мерки. Те не могат да се задействат толкова бързо, колкото паниката на пазара и негативните ефекти от референдума, могат да се разпространят в цялата финансова система.

През следващите дни с интерес ще следим сигналите, които идват не само от централните банки, а и от корпоративния сектор и политиците. За съжаление политиците не само в Европа, а и навсякъде в развития свят, изглеждат все по-откъснати от реалностите, които правят настроенията сред избирателите силно изнервени, особено в контекста на популярната тема за разширяващото се неравенство между свръхбогатите, горният пласт на средната класа и останалите. Това са проблеми, които не бяха адресирани правилно през последните години. Събитията след 2008 г. само засилиха негативните настроения сред големи групи хора, във време, когато социалните системи стават все по-напрегнати и изпадат в несъстоятелност да посрещнат демографските реалности и растящите апетити за социални ренти.

Как Brexit може да се отрази на България?

Brexit не е автоматично събитие. Резултатът на референдума не е точката, върху която можем да анализираме излизането на Великобритания и условията, при които това евентуално ще се случи. Това са различни неща, които ще имат различна динамика. Но повредата и щетата бяха нанесени със самото предизвикване на референдума за BREXIT, дори резултата да беше за оставяне. Случилото се вещае турболенция и несигурност в целия ЕС, а и извън него. Всеки икономически трус в рамките на целия Съюз, пряко или косвено се отразява на всяка икономика, свързана в тази търговска зона. Нашата е такава.

Миналата година беше една относително добра година, както за фискалната позиция на страната, така и за заетостта и икономическия растеж, макар и да бяха силно субсидирани от държавните разходи. Тази година, дори без Brexit, финансовата и фискалната системи са осезаемо по-силно напрегнати, тъй като няма от къде да дойдат такъв тип инжекции, каквито бяха рязкото спадане на цените за енергия или изливането на необичайно много еврофондове в края на миналия програмен период през миналата година. Тоест, няма основания за позитивни шокове, които да подобрят при тази ситуация, както търговския ни баланс, така и фискалната позиция. Но имаме вече негативни събития, създаващи рискове за публичния сектор и респективно за фиска — резултатите от арбитражното дело за Белене, затрудненията с ПСРС и корекциите по европрограмите, силно влошената финансова позиция на общините и общинските дружества, блокирането на концесионирането на "Летище София" и дефицитите в транспортната и енергийната системи, очакваните международни съдебни спорове по КТБ са само някои примери. Фискалната позиция на правителството през тази година е с много по-малко място и възможности за маневри, но с повече рискове. Основният буфер е фискалния резерв, поддържан със средства от нови заеми. В същото време имаме да правим преглед на качеството на активите на банките и стрес тестове. След това следват подобни упражнения и за небанковите финансови институции. От много голямо значение е как регулаторите – БНБ и Комисията за финансов надзор, ще се справят с тази задача, така че да минимизрат трусовете и да овладеят всякакви напрежения, които биха могли да предизвикат домино ефект в останалата част на сектора. Резки движения в управлението на регулаторите и конфликти в секторите е задължително да не бъдат допуснати при тази нова реалност в Европа и у нас.

Има ли страни в ЕС, които могат икономически да спечелят от това излизане на Великобритания?

В краткосрочен период едва ли можем да говорим за стратегическа полза, за когото и да е, тъй като бива отслабена не само икономическата, а и стратегическата позиция на баланс на силите на Европейския континент — както вътре в Съюза, така и в глобален план.

Привидни са ползите, като това, че например германските бундове напоследък търгуваха на най-ниските си нива на доходност, дори в негативна територия. Тоест това, че цената на паричния ресурс за икономиката на Германия е нула или под нулата, не е някаква полза, тъй като не се създава увеличаване на икономическата активност и продуктивността, както на германската икономика, така и на целия Съюз. Германската икономика е изключително свързана експортно с ЕС и е зависима от това Съюзът да бъде растящ консуматор на нейната продукция. Привидните ползи в краткосрочен план не могат да се разглеждат като трайни или устойчиви ползи. Трябва да следим внимателно какви конфликти и забавяния могат да възникнат по отношение на общите политики в ЕС.

Вотът във Великобритания също може да породи ерозия в рамките на френско-германския съюз, който е в основата на ЕС. От една страна имаме една Франция, която води много протекционистка политика, пазеща местните ренти и икономически интереси от по-свободна търговия и отвореност. От друга страна имаме германската отворена икономика със зависимост от експорта на индустриална продукция и услуги. При всички случаи оттеглянето на Великобритания от конструктивен диалог в рамките на ЕС, което неизбежно се случва, създава допълнителни напрежения или поне потенциал за такива напрежения във френско – германския съюз. Ерозията на този съюз е ерозия за целия ЕС. Това вещае още по-голямо разделение между Севера и Юга на ЕС. Ние сме в този Юг, който очаква все повече трансфери на богатство и икономически потенциал от Севера, а Северът се чувства все по-неготов да участва в такъв трансфер и да бъде донор по посока на периферията. Ситуацията икономически и политически ще бъде много сложна. За съжаление политиката през следващите месеци ще надделява над икономическите съображения. Ние видяхме как политиката надделя по неправилен начин от 2008 г. насам в рамките на Еврозоната. Това, което Марио Драги каза за политиката на Германия, наричайки я „Nein zu allem“ или „Не на всичко“, в крайна сметка създаде достатъчно ерозия в ЕС и Еврозоната. Сега ще трябва да търпим последствията на тази ерозията в още по-влошена политическа и икономическа ситуация на една Великобритания, за която все още не е ясно как ще се определи след този референдум и как би било договорено евентуалното й излизане от ЕС.