Обществата изпадат в дълбоки кризи и войни поради неуредими дългове. Ако в персонален план е неморално да не си платиш дълга, то в обществен, е неморално да си го искаш от тези, които в момента не са в състояние да си го платят. Това създава екзистенциален риск за сигурността и за икономиката на цялото общество. Поради тази причина, още в Тората, Бог заповяда на Моисей и на евреите Юбилей за опрощаване на дълговете и връщане на продуктивните имоти на оригиналните им собственици или на техните наследници — на всеки 7 и на 7х7 години.
Това написа в блога си Илия Лингорски.
Без Юбилей, всяка дългово-правна система би довела до това, че за едно-две поколения цялото богатство и имот биха се концентрирали в ръцете на малка част от племето — най-предприемчивите, работливите и късметлиите — докато останалите ще останат техни длъжници и роби. Такова състояние, макар и привидно да изглежда справедливо, на практика предизвиква или гражданска война или провокира външен враг да нападне така отслабеното социално-икономически и оплетено в дългове общество, където мнозината бедни и задлъжнели нямат повече мотив да защитават малцината богати техни кредитори и имотите им.
В Лондон, Рим и Атина, в Британия, Италия и Гърция този елементарен библейски финансово-икономически принцип и морал винаги се е разбирал и дори подразбирал. Ситито е основано и работи върху няколко прости принципа, главният от които е, че дълг, който не може да бъде платен няма да бъде платен. Не случайно, банково-финансовата система и принципи от Античноста, през Ватикана, през Венецианците и Медичите, през The Governor and Company of the Bank of England, през Уолас и Уебстър и Scottish Widows, та чак до Кейнс и Брентън-Уудс, са създадени и развити главно от мореходните гърци, италианци и британци, с някои съществени добавки от холандците и не толкова от спестовните германци. Но пак, не случайно, най-изтърбушени в момента са банковите сектори на лондонското Сити с офшорните му зони и на Италия. А какво стана с банките в Гърция и Кипър вече видяхме. Разбира се, френско-германския банков сектор също е в окаяно състояние от години, но от позицията на кредитор.
Неразбирането и неприлагането на този елементарен библейски принцип от Античността, е в основата на най-големите кланета в Европа — Френската революция, Първата и Втората световни войни, както и на кризата в Еврозоната и Европа след 2008 г., която днес води до BREXIT и до ерозия на ЕС в условията на замразен военен конфликт в източната част на континента и при нарастващо военно напрежение в черноморския регион.
Сиреч, идеята да се повери управлението на Европа тъкмо на Германия и Франция, като рецепта за това как двете да не воюват отново — не работи, поради специфичните им структурни и геополитически особености. И заради всичко това, когато става дума за продължителна криза от подобен мащаб във финансите и икономиката на Европа и на целия свят, когато в залог са настоящето и бъдещето на цели поколения, когато са поставени на карта мирът и сигурността на стотици милиони хора, тогава пред протестантската етика и духа на капитализма (по Вебер), пред кредиторско-дълговия псевдоморал и неработещите фискални догми в Еврозоната, пред постоянното търсене на вина и виновни за кризата и за политическите проблеми на Европа днес — за предпочитане е библейския Юбилей. За да има какво да се реформира един ден, днес е необходимо разчистване на неплатимите дългове, на банковите баланси и на макроикономическите дисбаланси — с по-малко четене на морал, с повече британско право, и с повече италиано-британско централно банкиране и фискална политика.
Механизмът за подобен Юбилей, предвид на правните и структурни ограничения, може най-бързо и лесно да се осъществи чрез координирана монетарна и фискална политика със съответстваща финансова регулация, за да се релокира непродуктивния капитал и да се разчистят вътрешните дисбаланси. Подобна политика не може да се осъществи без синхронното участие на САЩ, което означава, че е възможна чак след изборите там. Рискът и проблемите до тогава ще се изострят най-вече от невъзможността на финансовите пазари да чакат.
Време е за смяна на икономическата политика и за решителни, обединени и синхронизирани действия в евро-атлантическия свят и икономики, основани на прагматизъм. Време е да загърбим законническия морал и икономическите идеологии. Докато не е станало твърде късно. Ехото на тътена от тъпаните на войната вече кънти на Изток.