Преди време мнозина смятаха, че добре живее този народ, който не се интересува кой му е премиер, президент и пр. Щом не им пука на хората, значи се къпят в доволство, предполагаха нашенци. Даваха се примери с Белгия, Холандия, Швейцария, Скандинавските страни. Никой там не говорел за политика и си карали екстра. Така беше до бума на интернет комуникациите и лавината от информация, която започна да се лее от прохождащите новинарски сайтове. Скоро стана ясно, че горното твърдение съвсем не е вярно. Просто имаше достатъчно горещи точки в света, за да ни информират за някой и друг референдум в страната на шоколада. У нас пък свикнахме от сутрин до вечер да говорят политиците, а народът да обсъжда казаното с непрепоръчителни за детския слух епитети. И дружно копаехме в безвремието.
Тъпченето на място и неудачите на прехода раждаха причудливи мисловни конструкции, рожби на свободата на словото. Нямало да се оправим, докато и последният роден по времето на комунизма, не си отидел от този свят. Блажени да са родените на 11 ноември 1989 г. Те са освободени от отговорност за несгодите на родината. Други твърдяха с революционно-възрожденски патос, че всичко ще се оправи за половин час – само да съберат едни хора на стадиона и да ги почнат с картечниците. За мнозина гневни люде пътеводна светлина стана ген. Аугусто Пиночет, който без да разбере получи пълна реабилитация в смутните времена на раздържавяването на икономиката ни. Имаше и такива, които все „влизаха“ с калашници в Народното събрание, афектирани от собствения си избор.
Месеци преди президентските избори, машината на времето ни прати Жорж Ганчев – все така енергичен, младолик и гневно-оптимистичен. Пристигна заедно със старите си лирически герои – Сульо, Пульо, Атанас и Спас, плюс икономиста Кольо Парамов – като кандидат за вицепрезидент.
Останалите продължават да мълчат или се гърчат като длъжници на квартални лихвари – ама другата седмица, ама другия месец, ама сега не можем. „Дразните ме с тоя въпрос, затова ще ви кажа през септември“, отсече премиерът и отби поредния въпрос за кандидата на ГЕРБ. Как ли щяха да реагират на това онези от страните-мечта, за които смятахме, че не се интересуват от политика.
Софийският градски съд пък каза „ДОСТатъчно“ на мераците за партийно строителство на Лютви Местан и отказа регистрация на партията му. Историята, както знаем, се пише от победителите. И други, като Местан, са се крили в чуждо посолство, пък после са ставали герои. Спорна фигура като Г.М.Димитров примерно. Днес признателните поколения са кръстили цял булевард, че и метростанция на негово име. Така че, има надежда и за Местан. Търпение. Йорданка Фандъкова обеща дванадесет нови метростанции в столицата през 2019 г.
Министърът на културата също кара тягостни дни. Каквото сам си направиш…Стотици хора на изкуството, интелектуалци и обикновени граждани искат от Борисов да го уволни. Ама наистина, не както Атанас Семов уволняваше Бойко от билбордовете. До къде доведе едно непремерено право на отговор. Обяснителната пресконференция, която Вежди Рашидов даде, единствено засили негативизма към персоната му. Уволнението на художника Владо Руменов от Националната художествена галерия, ден след участието му в предаването на водещия „на държавна ясла“ Георги Ангелов, бе кофата бензин върху горещите въглени на възмущението. От министерството съобщиха, че в работата на художника имало „серия пропуски“, като един от тях бе наистина впечатляващ. Руменов тествал неоторизирано паник бутоните в криптата на „Св. Александър Невски“, с което предизвикал хаос. Направо спяща терористична клетка, как да не го уволниш. „Върнете го на работа момчето“, снизходително-великодушно призова Вежди Рашидов. Момче, момче, има-няма 60-годишно. Важно е да демонстрираме превъзходство – начинът е подробност. Но не всичко е толкова черно. Има и доволни тези дни. След градския, апелативният съд също оправда бившия зам.председател на Народното събрание Христо Бисеров за финансовите нарушения, в които бе обвинен. Ако бъде обжалвано решението, с Бисеров ще се занимае последно и Върховният касационен съд. Както обичат да казват подсъдимите между втора и трета инстанция – „Вярвам в българския съд“.
Учените откриха планета с три изгрева и залеза за ден. Ако е населена, ден в затвора вероятно се зачита за три излежани. Има и щастливи планети…