Летните пожари стартираха с палеж в дома на семейство Баневи. Телевизионните изяви на атрактивната двойка, както обикновено, не доведоха до всенародно съчувствие. Имали свои подозрения хората, изнудвал ги човек на Пеевски. Така името на позабравения вундеркинд на прехода отново се завъртя в медиите. Какво ти съчувствие. Колкото го срещнаха преди време протестиращите производители на зелена енергия, толкова го видя и бизнес двойката.
Хората - не, но заплака гората. Гората и планината. И на гората листето. А най-вече полето. Лумнаха стотици пожари – само за една нощ бяха потушени 166 огнища. И това ако не е проклятието на закрития телефонен номер.
Плевенско утвърди статута си на опасна дестинация за спонтанен туризъм. Местните са недоверчиви, но първо бият превантивно, а после подлагат данните на анализ. Преди време край Коиловци бяха линчувани френски парашутисти, а сега общински съветник и свитата му пребиха и накараха въдичар да яде сурова риба край Каменец. Територията край водоема била личен протекторат на съветника с каменно сърце, който оценил на 5000 лв прегрешението на рибаря.
9-годишният Дамян от Тутракан сбъдна първата част от съня на безчет българи – намери две хиляди лева. Дотук със сънищата – момчето на катаджията Ивелин Лазаров прозаично предаде парите, където трябва и получи грамота и плакет. Няма да коментираме втората част на съня. Въобще, каква е ползата от сънищата – кошмарните те стресират, а прекрасните те карат да се чувстваш прецакан. Професор Мермерски трябва да измисли илач за здрав сън без сънища, че това нощем живот ли е. Иначе несъмнено детето постъпи почтено. Дано животът му отвърне със същото, тъй като у нас почтените рядко са почитани или пък стават почетни…
Призивът на БДЖ да не се гонят покемони по релсите веднага даде резултат и шефът Владимиров се похвали, че за пръв път от 2007 г. фирмата „БДЖ-товарни превози“ излязла на печалба. Да, приходите са намалели, но разходите също – с цял милион повече от приходите. Дълговете пък са към 60 милиона, но хайде без катран в меда. Нека празнуват.
В детска градина „Слънчо“ във Варна лелки сервирали таратор със стафилококи. Ексцентрични милионери дават луди пари за подобни екзотични ястия, а малчуганите ги получават в рамките на месечната такса за детската. За съжаление 18 от тях попаднаха в инфекциозна клиника. Преди родителите се утешаваха, че ако детето и да не е гениално, поне е възпитано, кротко и не ги излага. Сега единствено се молят да е живо и здраво.
На хартия положението е страшно – 900 000 са инвалидните пенсии, които се изплащат всеки месец - 13% от населението по документи от ТЕЛК се води инвалидизирано. Вероятно в списъка със заболяванията са включени махмурлук, сенна хрема и гъдел, за да се създаде тази близо милионна армия. Критериите са любим обект за импровизации, а здравето е най-плодородното опитно поле. Вероятно пък като трайно безработни се водят лицата, които са получили последната си заплата в банкноти, извадени от обръщение към днешна дата.
Усещането за нещо вече преживяно, известно като дежавю, намира питателна среда най-вече в областта на родната енергетиката. Каквото и да се случва в този бранш, накрая излиза Румен Овчаров по телевизията и с тънка усмивка заявява: Аз отдавна алармирах….
Медиите най-накрая спряха да се занимават с атентатора-самоубиец от Ансбах - Мохамед Далил. Направихме всичко възможно цял свят да научи, че пребивавал у нас – чист като момина сълза, без прашинка радикализъм, но после нещо му станало. Момчето така и не успя да изпълни мисията си – остави единствено 15 ранени, което едва ли е посрещнато с одобрителни възгласи от съмишлениците му. А какви по-големи терористи са пребивавали у нас – Али Агджа, Карлос Чакала…На техния фон Мохамед си е чист неудачник.
Медиите изоставиха и темата за брекзита, която наложиха като фундаментална за живота у нас. Остава мистерия дали толкова употребяваната купешка думичка вече не е дала име на новородени момчета и момичета. Имаше бум на Силвестър, Освалдо, Глория – защо да си нямаме и малки Брекзитчета – актуално, загадъчно…
Изглежда в миналото човек е вършил нещата далеч по-стойностно, щом се е наложил изразът "да правим нещата като хората". Това заварено положение не спира да ме озадачава. Добре, че се яви 61-годишната леля Гошка, която показа как се действа със замах. Да удариш 68 милиона евро от испанската лотария „Примитива“ далеч не е примитивна печалба. Ако шокираната женица, щом си допие шампанското, изпрати у нас поне 50 милиона, спокойно може да бъде обявена за инвеститор на годината. Дай Боже всекиму…