Проваленият военен преврат в Турция доведе до увеличаване на медийния интерес към турската армия.
В пост съветското медийно пространство е пуснал корени популярният мит, според който турската армия е втората по силата сред страните - членки на НАТО. Фактите сочат, че през 2016 г. в армията е наброявала 410 000 души и 186 000 души в активния резерв. Това е сериозна сила. Но нека не забравяме, че военният превес невинаги е гаранция за победа. Това заключава за интернет списанието „Лива“ Максим Лебски.
Според него
историята дава много доказателства.
Последният път, когато Турция е участвала в голям международен конфликт е по време на Първата световна война. Тя губи по всички фронтове. В последвалата война с гръцката армия, турците печелят, защото се бият срещу неорганизираните гърци. Във Втората световна война Турция всъщност не участва. Тя обявява война на нацистката Германия няколко месеца преди края на конфликта. След това страната участва с военни контингенти в локални конфликти като Корейската война и в локален конфликт в Кипър през 1974 г.
След Втората световна война Анкара разчита на НАТО и основно на САЩ за въоръжаването и екипировката на армията си. През 1975 г. Турция прие първия план за развитие на въоръжените сили. Ключовата идея на плана е създаването на военни предприятия на територията на Турция.
Турската армия се формира под влиянието на геополитическите стандарти на следвоенните времена. По време на Студената война,
Турция последователно поддържа проамериканска позиция.
В тази връзка, неговата армия се подготвя за военен конфликт със Социалистическия блок. През 1984 г. стана ясно, че турската армия очевидно не е подготвена за продължителен селски партизански конфликт, който избухна в югоизточната част на страната.
През последните тридесет години турските въоръжени сили водиха ожесточена борба срещу вътрешен враг - кюрдското националноосвободително движение.
През 1982 г., на втория си конгрес на ръководството на Кюрдската работническа партия (ПКК) реши да започне партизанска война срещу турската държава. В своята военна стратегия на ПКК се основава на учението на Мао Дзъдун за народна война.
Тя включва три основни етапа:
1. Стратегически отбрана;
2. Стратегическия баланс;
3. Стратегическа атака.
Основните дейности на ПКК в първия етап бяха мирна агитация и пропаганда.
През първия етап бяха нападенията срещу малки части на турската полиция и армия. По време на втория етап кюрдските милиции създадоха полуавтономни зони под свой контрол в пограничните райони с Ирак и Иран. Третият етап пък е блокирането на военни гарнизони и пълномащабно настъпление срещу главните центрове на военните сили на противника.
До началото на 90-те години на миналия ХХ в. отрядите на ПКК в състав от до десетина човека успешно нападаха от засада силите на полицията и армията. Това принуди властта да съсредоточи охраната на градове, големи сели и ключови транспортни и комуникационни селища. В същото време десетки малко села останаха без официално присъствие на властта. Там се настани ПКК. Това и помогна да изгради стабилна мрежа от стратегически резерв на хора, оръжие, муниции и храна.
След серията от успехи срещу армията в ПКК вече започнаха да си мечтаят за подготовката и избухването на голямо въстание срещу режима в Анкара.
Нищо на хоризонта не предвещаваше кризата в кюрдското освободително движение.
През 90-те години на миналия ХХ в. Анкара най-накрая проумя за заплахата, която идва от ПКК. Това се дължеше на факта, че Багдад изгуби контрола над северните части, населени с кюрди. Това разшири базата на ПКК, давайки я допълнителна мощ. Междувременно Тургут Йозал изпрати писмо до Сюлейман Демирел, в което изложи основни насоки за борба срещу кюрдите. Основният мотив в него е да се премине от отбрана към настъпление и заедно с това да се извърши база в социалната база на местното население.
Планът на Йозал предвижда следните точки
1) депортирането на стотици хиляди кюрди от разпръснати малки селища до големи и средни градове, за да се изгради в граничната зона "зони за сигурност";
2) Подобряване на ефективността на военните операции срещу ПКК чрез обща модернизация на турската армия и включването в борбата на специални части;
3) Изпълнение на пълен контрол над областта на малките планински села, които бяха в основата на партизаните в Турция;
4) Провеждане на пропаганда сред местното население в полза на турската власт.
През далечната 1976 г. властите започнаха в Анадола амбициозен проект
за строителството на 22 язовира и 19 ВЕЦ-а. Под водата се оказаха 72 големи културно-исторически паметници, но и стотици кюрдски села. Проектът измени социално-икономическата структура на кюрдското общество, така и социалния и географски ландшафт на Кюрдистан. Постепенно ПКК загуби част от своя най-надежден тил.
Проектът измени облика на региона.
Новата стратегия срещу ПКК включваше и промяна на тромавата структура на армията, който е създаден, за да се противопостави на армията на друга държава. Вместо това се въвежда принципът на по-гъвкавите и мобилни бригади, които замениха тромавите дивизии.
1. Една танкова бригада има шест батальона: два танкови, два механизирани и два артилерийски.
2. Механизирана бригада се състои от четири батальона: два механизирани, един танков и един артилерийски (+ разузнавателен ескадрон)
3. Една бригада от спецназ се състои от четири батальона: три специални батальона и един артилерийски.
Тази статистика не включва президентската охрана (една бригада), граничните войски (пет бригади), крайбрежни отбранителни сили (една бригада) и морски пехотинци (една бригада).
В помощ на турската армия са били командировани американски военни инструктори,
които са натрупали богат опит във Виетнам.
През 1991 г. турското ръководство на армията прие нова стратегия за доминирането на терен. Тя е замислена като нов и ефективен начин за борба срещу партизаните в условията на асиметрична война. Старата стратегия на турската армия се основаваше на принципите на стратегическото териториална отбрана. Тя включвала разполагането на гарнизон в повечето големи градове, както контрола на комуникациите и инфраструктура. При партизанска атака се пристъпяло към прочистване на територията. Тази стратегия обаче не решавала проблема, а намалила ефективността на военните операции до минимум. Стотиците малки села, където турски войници се появяваха само при наказателните операции бяха под пълен контрол от партизаните. Турският генерал Осман Памукойлу отбеляза, че „гарнизонът не е осигурявал достатъчна защита, а напротив - бил добра мишена за врага“.
Вместо това,
той предложи да се отидете на тактиката на постепенното изтласкване на партизаните,
чрез установяване на контрол над прочистения района. Според изследователя Зухал Хамдан, доктрината за доминиране на терен е насочена към създаване на ново пространство за тотална война срещу ПКК. Военното командване на Турция раздели територията на кюрдските провинции на няколко области на отговорност, където бяха разположени постоянни патрули. По този начин, армията излезе от казармите и започна да провежда активни действия в тила на врага. Бяха създадени специални контрапартизански подразделения, които устройваха засади на отряди ПКК. Увеличиха се и провежданите през нощта операции.
Край на първа част ...