Странни и необясними неща се случват напоследък. Навръх Международния ден на женския оргазъм откраднаха касата с пенсиите в село Въбел. Докато човечеството празнуваше новоналожения летен Осми март, неизвестни гадове плячкосаха надиплените хилядарки за пенсионерския разгул. Касата била зазидана и висока, колкото човешки бой, но апашите били спокойни и свършили хладнокръвно задачата – в цяла община Никопол нощем бродела само една патрулка. Какво да й се плашиш.
Утехата на сиромасите е, че парите разваляли хората. Особено на по-възрастните. Съкровищницата с народни умотворения за всякакъв повод е с двойно дъно – има лек за всеки. Какви ги свърши тотомилионерът от петричкото село Първомай бай Здравко? Поръча си софийска проститутка по телефона и тя го обра. Иначе захвърлилият гегата овчар го раздаваше баровец с двата милиона – денят му започвал с халба бира и закуска с ракия под асмата. Как е завършвал, вече разбрахте. Все пак момичето е било път от София до Петрич. Може да се е надявало дядо Здравко да го заведе до Халкидики – ей го къде е. Не се е случило и е останало леко разочаровано – колкото да му раздруса авоарите, за да си покрие пътните разходи.
На другия край на Европа проклятието на парите също хвърли в смут нацията. Леля Гошка, жената „68 милиона“, изчезна така внезапно, както се прочу. Дано се е покрила по своя воля, а не заради чужди щения. Това е най-умното, което можеше да стори. Всъщност, ако съобщят, че няма никаква Гошка и никаква българка не е спечелила нищо, голяма част от народа ще си отдъхне. Няма нищо по-затормозяващо от чуждия късмет.
Корнелия Нинова и Татяна Дончева потвърдиха максимата, че две жени в кухнята са твърде много. Юристката разбра, че разговорът за кандидат-президент се е състоял преди да дойде на срещата и си тръгна. Нинова явно е решила, че клин-клин избива и генералът може да падне на избори само от друг генерал. Независимо дали Борисов ще е кандидат или не. С абдикацията от разговорите Дончева си спести и тягостна среща с онези, които обсъждаха децибелите в покоите й. А и вече спокойно може да лансира собствената си кандидатура. Сложно е в левицата. Двама от номинираните – генерал Радев и Мая Манолова трябва да напуснат настоящите си работни места, за да бъдат официално обявени в крайна сметка, а Първанов още не знае дали има право да се кандидатира. БСП обаче знае, че не го иска за президент. Нито него, нито Калфин. Разбира се, от азбучната партия се цупят на лустрацията, поне за пред хората. Изглежда двете партии ще се разберат.
Любовта е временна лудост, която се лекува с брак, казваше един отвъдокеански всезнайко. В политиката тя се лекува с коалиционно споразумение. Уж гледат в една посока, изповядват едни и същи ценности, простете за израза, но неусетно идва отчуждението и започват да се държат като напълно непознати. Милитъри-земеделецът Ненчев декларира, че колегите му от Реформаторския блок постепенно узрявали за идеята за обща кандидатура с ГЕРБ. Той може и да е узрял, но останалите…
„Решението ни е Реформаторският блок да има единна президентска кандидатура, с която Блокът да се яви самостоятелно на изборите“, заяви от своя страна Найден Зеленогорски. Ами сега?! Двамата уж са присъствали на едно и също заседание на изпълнителното бюро на Блока. На кого да вярваш…
1400 били вакантните работни места за учители. Не сме чули за потушен опит за преврат у нас, та да са арестували толкова педагози, като при комшиите. Явно по естествен път професията-призвание е минала в графа „нежелани“. И кой сега ще приковава вниманието на дечицата, кой ще ги дарява с ум и разум. Някой с нерви като корабни въжета, широко скроен – да носи на унижения, а понякога и на бой. Не се притеснявайте, ако децата ви не успяват да концентрират вниманието си по-дълго време върху нещо конкретно. Те вече са наясно, че нищо не си заслужава да му се отдадеш изцяло, пък и разпилените мисли предпазват от маниакалност и фанатизъм. На фона на ширещия се религиозен тероризъм това днес е похвално и трябва да се поощрява. Имам предвид – да си разсеян.
Едва ли ще чуете горното в предаването на Гала – там си говорят за екземи и епилации. А какво е епилирането, ако не малодушен отказ да приемем реалността. Нужно е горещо сърце, хладен ум и чисти ръце, твърдеше един чекист с отдавна чекиран багаж на терминала на историята. Портретът му висеше в кабинетите на милиционерските началници, преди другарят Живков така неусетно да остарее и да ни остави сиротни пред зейналата паст на новото време. Едва ли онзи е имал предвид нуждата от изградени хигиенни навици, говорейки за чисти ръце.
Ако откриете път към душата на ближния чрез предавания като „Вяра и общество“, може бързо да го изгубите, ако след това надзърнете в „Съдби на кръстопът“ и най-вече „Съдебен спор“. Невъзможно е след горчивия смях, да не ви обземе отчаяние. Невъзможно е да не ви обхване безнадеждност след един-единствен епизод на „София – ден и нощ“.
Толкова невъзможно, колкото фоторепортер на „Държавен вестник“ да спечели „Пулицър“…