Анализът е на Дани Родрик за „Project Syndicate" .
Дани Родрик е професор по международна политическа икономика в правителствената школа Джон Ф. Кенеди към университета Харвард.
Откакто турският президент Реджеп Ердоган печели първата си победа на парламентарните избори през 2002 година, той бе обсебен от идеята, че властта му ще бъде прекършена чрез преврат. Имаше добри причини да мисли по този начин. Ултра секуларисткото управление по горните етажи на съдебната власт и военните, не крие своята антипатия към Ердоган и неговите политически съюзници.
Самият Ердоган е лежал в затвора заради стихотворение (на турския националист Зия Гьокалп), което му попречи веднага да стъпи в длъжност, когато Партията на справедливостта и развитието спечели изборите. През 2007 година военните излязоха с изявление против кандидата на AKP за поста. А през 2008 година партията почти не беше забранена от върховния съд заради „антисветски дейности“.
Усилията на старата гвардия имаха обратен ефект и увеличиха популярността на Ердоган. Неговото укрепване във властта доведе до по-малко конформистки политически стил. В следващите години обаче неговите бивши съюзници – гюленистите, последователи на Фетхуллах Гюлен – успяха да превърнат манията на Ердоган в параноя.
От 2008 до 2013 година гюленистите в полицията, правосъдието и медиите замислиха серия от конспирации и заговори срещу Ердоган, всяка по-кървава от предишната. Последваха показни процеси срещу военни, журналисти, НПО-та, професори и кюрдски политици. Ердоган може да не е вярвал във всички обвинения – включително срещу високопоставен военен, работил рамо до рамо с него – но те постигнаха своята цел. Всички те бяха подхранени от страха на Ердоган да бъде свален и изчистиха светските елементи.
Гюленистите прекараха десетилетия, опитвайки се да проникнат по високите етажи при военните. Това беше тяхната възможност. Иронията е, че юлският провален опит за военен пуч бе организиран не от турските секуларисти, а от гюленистите, на които политиката на Ердоган позволи да заемат тяхното място.
До края на 2013 година съюзът на Ердоган с гюленистите се превърна в открита война. Общият враг – светски настроените в страната – бе елиминиран и нямаше какво повече да държи съюза. Ердоган започна да затваря гюленистки училища, удари техния бизнес, прочисти и държавния бюрократичен орган. Започна и мащабна чистка във военните сфери, което накара гюленистите да действат превантивно.
Опитът за преврат потвърди параноята на Реджеп Ердоган, което ни помага да си обясним защо последвалите репресии бяха толкова безмилостни и мащабни. От длъжност бяха освободени близо 4000 военни, 85 000 държавни служители, а 17 000 души бяха арестувани. Под ударите на властта попаднаха и много журналисти, включително и такива, които нямат връзки с организацията на Гюлен „Фето“. Всяко подобие на върховенство на закона изчезна.
Един велик лидер би реагирал по различен начин. Проваленият опит за пуч създаде прекрасна възможност за национално обединение. Всички политически партии, включително Демократичната партия на народите (HDP), осъдиха преврата, каквото направиха и мнозинството от обикновените хора, независимо от своята политическа ориентация. Ердоган можеше да използва възможността да действа отвъд ислямистките, либерални, секуларистки и кюрдски възгледи, за да създаде нов политически консенсус около демократичните норми. Можеше да се превърне в демократичен обединител.
Вместо това обаче той задълбочи разделението в Турция и ерозира върховенството на закона още повече. Чистката срещу опонентите отиде далеч отвъд тези, които в действителност са имали пръст в опита за пуч. Марксистки академици, кюрдски журналисти и либерални анализатори бяха пометени заедно с гюленистите. Ердоган продължи да третира HDP като парий. Вместо да се установи мир с кюрдските бунтовници, нещата тръгнаха точно в обратна посока.
За съжаление, това е печеливша стратегия. Повишената готовност за действия и извънредното положение разпалиха националистки-религиозните страсти и неутрализираха двете основни опозиционни партии. И двете са силно националистически и поради това и надеждни съюзници във войната срещу кюрдите.
Действията на Ердоган срещу Гюлен бяха задвижени повече от политически опортюнизъм, отколкото от желанието организаторите на преврата да бъдат изправени пред правосъдието. Близо два месеца след опита за метеж Турция не е представила официални доказателства на вината на Гюлен на Щатите. Антиамериканската реторика играе добре в Турция. В свои показания през разследващите високопоставен генерал заяви, че метежниците са го взели за заложник и са му предложи да го свързан с Гюлен. Това до момента остава най-силното доказателство за участието на проповедника. И въпреки това този генерал не е говорил публично, което подхранва спекулациите, че самият той може да има роля в преврата.
Турският безкраен цикъл на преследвания – на ислямисти, комунисти, секуларисти, кюрди, и сега гюленисти – придоби скорост. Ердоган прави същата трагична грешка, която направи през 2009-10: да използва популярността си, за да подкопае демокрацията и законите. Политическото помиряване в бъдеще изглежда все по-трудно.
Ердоган два пъти имаше възможността да се превърне във велик лидер. Той не се възползва и двата пъти.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.