Грозните думи на внука на Лев Толстой за покупката на България и раздялата на Брад Пит с Анджелина Джоли ерозираха вярата на нашия народ във вечната любов между България и Русия, и в тази между мъжа и жената. Не остана парламентарно представена партия или коалиция, която да не заклейми според своите стандарти палавия депутат. Сигурно още се гърчи от сърбежи, горкият. Не че му пука особено, но за негово сведение подобни казуси у нас се решават бързо – просто уличеният трябва да заяви, че записът му е манипулиран. Коварен монтаж. И край.
Защо да не му повярваш?! У нас вярваме на депутати, превтасали в по няколко парламента, които се кълнат, че „воюват“ със статуквото и задкулисието. А дали Николета или Преслава размътиха главата на Брад, или Калин Врачански взе ума на жена му, все тая – покрусата е пълна и всички опечалени потърсиха утеха в клубовете си по интереси. Една смяна на обстановката за звездната двойка би подействала ободряващо. Защо да не вдигнат малко летвата в къщата на ВИП Брадър, където клетите съквартиранти гинат от скука и псуват бълхи и дървеници. С „Фермата“ по-добре да не рискуват, от друг сой са те…
Гордостта на премиера, 80-хилядната елитна армия, известна с календарните си набези по долното течение на Струма, отново тръгна на четиридневен блицкриг. Окупацията на хотели и таверни в Северна Гърция е дълго планирана стратегическа цел на командването, която ще ознаменува поредната годишнина от обявяването на Независимостта на страната.
Докато гордите балкански орли се завърнат от Беломорието, останалите в тила ще получават редовна сводка за движението им от и за Промахон. Високо на скалите в Кресненското дефиле златочелият смок Йоцо ще поздравява нова България, разяждан от мисълта, че не е предложил на министър Лиляна Павлова, сам да се махне от там. Нали заради него ще разделят магистралата на „иди ми“ и „дойди ми“.
Ден преди Независимостта чествахме Световният ден за борба с Алцхаймер. Сто хиляди били болните с деменция у нас, като се очаквало броят им да се удвои. И това на фона на демографския срив. Доста депресиращ анонс. Навремето покойният президент на САЩ Роналд Рейгън бе обявен за Враг №1 на Тутраканска селищна система, далеч преди да се разболее от алцхаймер. За какви ли ще определят нас, когато ни застигне статистически неизбежното и по-важното – за какви ще се мислим самите ние. Но нека пропъдим тревожните мисли и да отдадем заслуженото на находчивостта и предприемаческия дух, който Симеон Кобурготски смяташе, че за има няма 800-дни ще ни изведе до родното Елдорадо. Буквално срещу входа на Варненския затвор предлагат прекрасни торти. Това е първото, което вижда свободният мъж след изтърпяване на присъдата. И безразсъдно се нахвърля на холестеролните бомби. А от двете страни на гробищата са издигнати двата големи градски мола – бърза и удобна шопинг терапия за опечалените. Адмирации за бликащата прагматичност.
Прясно проучване сочи, че подрастващите губели интерес към алкохола и цигарите – поне към тези, произведени от тютюн. Не се радвайте. Отливът бил за сметка на завишения интерес към безчет нови видове дрога, плюс все по-обсебващата интернет зависимост. Защо да се наливат с алкохол, когато имат примера на бащите си – те нито стават по-успешни, нито по-симпатични. Единствено на отегчение го докарват. Алкохолизираният демагог все обяснява, как пиенето е неизменна част от културата на хранене, която е възпитавал с години у себе си. Докато чистосърдечният пияндурник никога няма да губи от своето и вашето време, за да изгражда подобни, никому ненужни, словесни конструкции. Просто ще ви поиска два лева. Но най-важното условие за да се напие един ентусиаст, не е просто да употреби голямо количество алкохол, а да е изтрезнял поне за мъничко. Подобни хора у нас се срещат все по-рядко.
Дано не посегнат на баба Меца, казала си със свито сърце Бриджит Бардо, когато чула за съмненията за кръвосмешения в село Мечка. Подобни тревоги издават неприсъща за възрастта на актрисата незрялост. Човек трябва да възпита у себе си способността да се чувства комфортно във всякаква ситуация и среда. Валери Божинов може би е единственият футболист в света, който при поредното му преминаване в нов отбор, неизменно заявява, че да играе там е детската му мечта. Дай Боже всекиму да осъществи мечтите си, без после да заяви, че това е проклятие.
Хубаво е, че човек последен разбира, че е луд. Животът може и да е щедър понякога…