Когато гражданите трябва да отнемат монопола на партиите и да решават важните за България въпроси или да се произнесат пряко на референдума, то изведнъж било сложно и народът бил незрял. Това е партийният цинизъм, който докара България до днешното плачевно състояние. Това заяви в интервю за Факти.бг Борислав Цеков от Института за модерна политика.
Г-н Цеков, политоложката от БЗНС Цветанка Андреева заяви, че хората дошли на митинг - концерта за референдума са били водени от популизма. Дали наистина хората бяха събрани от популизма този път на Орлов мост? Трябва ли избирателите да излязат и да гласуват на референдума дори и да кажат "не"?
Категорично масовото участие на гражданите има огромно значение, защото партиите на прехода, които носят пряката и непосредствена отговорност за всичко, което се случи през тези 27 години бягат от възможността хората да си кажат мнението по ключовите за страната въпроси, както дявол бяга от тамян. Не се учудвам и на такива арогантни и обидни за гражданите мнения като от цитирания Реформаторски блок. Защото да се говори така обидно за българските граждани, че когато сульо – пульо и Радан Кънев събират 80 души на Орлов мост, това били хора, водени от ценности и идеи интересно какви, а когато друг с идеята да популяризира един национален референдум събира огромно множество хора, това според маргиналните политици от Реформаторския блок, да бъде наричано популизъм е не просто невъзпитано, но това е откровен цинизъм. И не се учудвам, че този сбироток от маргинални партии в Реформаторския блок е на дъното на обществената подкрепа, защото това е тяхното отношение към българските граждани – арогантно, цинично, нагло. И не може да се говори така за българските граждани, които са призовани на 6 ноември да се произнесат пряко по три въпроса на партийната система. От къде накъде някой партиен апаратчик ще определя като популизъм правото на хората в България да определят каква да бъде избирателната система или какъв да бъде размера на партийните субсидии. Кой е дал монопол на някакви партийци да се събират по трима души на тъмно в канцелариите и да решават зад гърба на българския народ тези въпроси. Ето това е истинският популизъм, че един платен партиен апарат разноцветен, който харчи повече от 150 милиона лева държавни пари, за да се хрантути и да стои на заплати си позволява да решава вместо българския народ. Въпросът е в това как да излъчваме политиците, как да функционират политическите партии прозрачно и отчетно и дали в крайна сметка да се опитаме чрез задължително гласуване да бъде намален контролирания и корпоративен вот , който пак тези същите партии, включително Реформаторския блок , осъществяват през годините. Така, че не мога да се съглася с такива обидни за гражданите оценки.
Най-важният въпрос е подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, как мислите? Тук се дават едни примери, че хора като Ценко Чоков, братя Галеви ще влязат в парламента. В Народното събрание щели да влязат само две или три големи партии. Мажоритарният вот в два тура ще пречупи ли статуквото?
Тези твърдения, които пак се чуват пак от тези платени партийни разноцветни апаратчици, че Ценко Чоков и разни други платени феодали щели изведнъж да напъпят при мажоритарна система е поредната лъжа. Та нима същите тези хора, включително Ценко Чоков не са издигани от същите тези партии през последните 25 години?! Но искам да кажа нещо много ясно. Твърденията, ако се въведе мажоритарна система в два тура ще сведат България до двупартийна система биха били верни, ако въведем англо-американския модел на мажоритарна система. Това означава на втори тур да отиват първите двама класирали се кандидати и да печели абсолютното мнозинство. Но има и друг модел на мажоритарна избирателна система и това е френската избирателна система. Тук ще цитирам прословутия закон на Дюверже, тя именно заедно с пропорционалната система, са двете избирателни системи, които стимулират многопартийност. И не случайно при мажоритарна система в два тура – в момента във Франция има 9 партии и коалиции в Националното събрание и една дузина независими кандидати. Разликата там е, че на втория тур не отиват само първите двама кандидати, а отиват всички кандидати, които са преодолели определен процентен праг. Там е 12,5% , но числото в случая е детайл. Важен е принципа. Ето такава система трябва да се въведе в България. Разделяйки страната на 240 малки едномандатни района това ще позволи на малки политически формации и особено на граждански инициативи и независими кандидати при определени политически обстоятелства да участват малко по- равнопоставено и да имат шанс за успех , така както е във Франция.И това в сравнение с тези твърди партийни листи, с които избираме толкова години депутатите, и които всъщност бетонират партийните апарати, а листите се пълнят с партийни послушковци и анонимни некадърници, включително и Ценкочоковци и тем подобни. Защото всички партии в днешния парламент без изключение са издигали подобни персонажи през годините.
Какво е мнението Ви за задължителното гласуване?
Задължителното гласуване със сигурност не е панацея и не бива да се възлагат свръхочаквания, но при положение, че у нас има реален проблем с купения и контролиран вот, който същите тези партии, които говорят за популизъм осъществяват и това е проблем, който не беше решен и не се реши с всички закони през последните 10 години, с които се увеличи и наказателна отговорност за търговията с гласове. Прокуратурата работи, но проблема остава. Тогава да попитам аз защо да не опитаме чрез задължителното гласуване да бъде завишена чувствително избирателната активност , така че в крайна сметка тежестта на купения или контролиран вот да намалее. Аз ще подкрепя този въпрос с „Да”, защото смятам, че трябва да опитаме това, след като нищо друго не се оказа успешно.
А как бихте коментирали намаляването на субсидиите за партиите на 1 лев?
Категорично съм "за". Аз съм един от основните автори и вносители през 2004 г. на действащия Закон за политическите партии. За съжаление той беше променян многократно след това и извратен. В първоначалния му вид беше заложен точно такъв принцип – една минимална, но разумна като размер държавна субсидия от около 1 лев на получен глас , който би позволил осъществяване на една присъща на партиите политическа дейност. Тройната коалиция през 2010 г. увеличи десетократно размера на субсидията. И в момента България е в ситуация да бъде най-бедната държава в ЕС с най-високите партийни субсидии – десет пъти по-големи отколкото в най-богатата държава в ЕС Германия. Но като говорим за този ресурс, който в настоящия мандат възлиза на 150 милиона лева за партийните каси, не бива да забравяме, че това е само част от публичния ресурс, който прибира партиите от джоба на данъкоплатците. Защото освен тези 150 милиона лева партийна субсидия, същите партии в парламента получават стотици хиляди годишно напълно безотчетни пари. Освен това ползват в цялата страна хиляди и хиляди държавни офиси за жълти стотинки, като много често ги отдават за кръчми и кебапчийници, за да печелят допълнително пари. И отделно от това евродепутатите ежемесечно имат десетки хиляди лева на разположение от европейските данъкоплатци за експерти, апаратчици и т.н. Виждате за какъв гигантски ресурс става дума. И проблемът, до който доведе този гигантски ресурс , който се влива в партиите е, че те не осъществяват реална политическа дейност, а назначават стотици хора платен апарат . Политическата дейност се превърна от борба за каузи и идеи в средство за препитание на хиляди хора в държавата и това изврати политическия процес. Защото партийните апарати се капсулираха, те се грижат единствено да си запазят заплатите, а не за интересите на България. В това отношение виждаме и отрицателната кадрова селекция. Колкото си по-послушен, колкото си по-некадърен, за да не пречиш с прекалено много идеи и инициативи на партийното ръководство, толкова по-сигурно е, че ще бъдеш включен в партийните листи и ще продължиш да получаваш заплата по същите тези партийни субсидии. Как може партии да държат по 300 – 400 души на заплата?! Това не са партии, това са корпорации за солидна прехрана на определен кръг от хора на гърба на данъкоплатците. И ако теглим чертата да видим същите тези партии докъде докараха България за тези 27 години, аз смятам, че те нямат право на такъв тип заплата. Като не работиш добре ти намаляват заплатата. Време е да намалим заплатите на партийните апаратчици.
Бихте ли направил прогноза за гласуването на референдума. Узрял ли е българският народ за този референдум?
Разбира се, че е узрял и никога не съм приемал елитаристките аргументи, че народът не бил подготвен да решава сложни въпроси. Няма нищо сложно в това да кажеш, че няма да получавате 150 милиона лева субсидии и да си ги прибирате за заплати, а ще ви ги намалим десет пъти и тези пари ще отидат за майчински и за здравеопазване. И това е право на българския народ, а не на Цветан Цветанов, Румен Овчаров или Радан Кънев да го решават тайно и на тъмно. Българският народ трябва да го каже. И заедно с това питам се как пък някои партийци не се загрижиха толкова подготвен ли е българският народ, когато решава най-сложният въпрос да избира кой да бъде в парламента и кой да бъде държавен глава. По-сложен въпрос от това няма, но тогава същите тези партийци са по-ниски от тревата, излизат, лъжат, плащат и гледат да си осигурят топлите кресла. И тогава в това няма нищо сложно. А когато гражданите трябва да отнемат монопола на партиите да решават важните за България въпроси или да се произнесат пряко, то изведнъж било сложно и народът бил незрял. Това е същият този партиен цинизъм, който докара България до днешното плачевно състояние.