Година след като шведите го признаха за Джеймс Бонд на интернета, днес Джулиан Асандж е считан за жалка, параноидна личност. Австралиецът, създал скандалния сайт „Уикилийкс“ и докарал толкова срам на много правителства и политици, изгуби обжалването пред британския съд, който потвърди решението да бъде екстрадиран и съден в Швеция по секс-обвинения. Славата му на герой бързо падна до нелицеприятния епитет „шовинистична свиня“, пише в анализ британският вестник „Гардиън“.
Асандж предпочете да виси по съдебните скамейки на Острова, отколкото да прояви мъжество и да позволи да бъде разпитан за твърденията на две жени - че се опитал да ги накара да правят секс против волята им.
Опитът да приравни Швеция до бананова република е друг ход на отчаяните от страна на Асандж. Може да обвините скандинавската страна в много неща – гадно време, свръхтиражирани криминални романи, твърде много мебели, но твърдението, че страната е съучастник на САЩ с „екстремисткото“ си законодателство по отношение на сексуалните престъпления, вече дразни и най-верните фенове на Асандж. А те, между другото, все повече оредяват.
„Уикилийкс“ може и да има историческо значение в историята на журналистиката, но днес от царството на Асандж е останало съвсем малко.
Иронично е, но точно Швеция, аплодирана за яростната си защита на свободата на слово, може да се превърне в мястото, където слънцето на Асандж ще започне да залязва.
Преди година австралиецът предложи публично основната работа на „Уикилийкс“ да бъдат преместена в Стокхолм от САЩ. Това стана със съдействието на групата Рirate Party, която е известна с яростната си опозиция на наблюдението на интернет и защитата на интелектуалните права. Може би това е причината любовната афера на Асандж и Швеция да започне толкова силно. Но у тези, които ползват интернет за електронната си поща, все още има някакви анти-американски настроения от 70-те години на миналия век, които донякъде обясняват адмирациите към Асандж.
Ето как го описва журналистът Йоханес Валстрьом: „Беше все едно се срещам с Джеймс Бонд. То няма публична основа. Името му се пише по различни начини. Възрастта му не е ясна. Няма точен адрес. Никой не го е виждал в хотела, където е отседнал. И накрая просто изникна от някъде и застана пред мен“.
Но героят Асандж изчезна някъде между антисемитизма и антифеминизма. А в Швеция въпросите за сексуалното равенство са считани за национална гордост.