Из цяла Европа, бандата на самозабравилите се политици, които внесоха популисткия дискурс в политиката и разклатиха нейните установени правила и норми, успяха да извоюват значителни победи пред изминалата 2016 г. Политолози и анализатори предполагат, че през тази година нововъзникналите партии и изплувалите от дъното на политическия живот популистки лидери ще продължат да стоят на гребена на вълната и могат сериозно да застрашат традиционната политика в цяла Европа.
Ето един поглед към някои ключови държави, където популизмът започна да властва:
АВСТРИЯ
Партията на свободата на Австрия (FPOe) е третата по-голяма сила в парламента на страната. Крайнодясното движение набира все по-голяма популярност и одобрение сред австрийците, като по време на президентските избори през 2016 г. нейният кандидат Норберт Хофер получи безпрецедентните 35% от гласовете на избирателите. Въпреки че накрая той загуби изборите, силната подкрепа, която получи разпали надеждите на FROe за бъдещи победи. Националистите се надяват, че на предсрочни парламентарни избори през 2017 г. ще бъде избрано дясно правителството.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Партията на независимостта на Великобритания (UKIP) бе сред най-яростните поддръжници на идеята за Brexit и активно пропагандираше Великобритания да напусне ЕС, като основната теза, с която защитаваше позициите си, беше фокусирана върху имиграцията. Дясната популистка партия продължава да е доста силна, въпреки бурната смяна на лидерите ѝ. UKIP се издигна до третата най-голяма партия в страна по време на парламентарните избори през май 2015 г. и спечели 13 на сто от гласовете, но само едно място в парламента, заради начина, по който е изградена британската избирателната система.
ГЕРМАНИЯ
Основана през 2013 г., германската крайнодясна Алтернатива на Германия (AfD) започна като класическа либерална партия, настоявайки за изоставяне на еврото, децентрализиран Европейски съюз и преминаване към швейцарския стил на пряка демокрация. Когато страната се изправи пред безпрецедентна бежанска вълна през 2015 г., партията изостави своя умерен основател и зави на дясно, заговаряйки на езика на ксенофобията и омразата, залагайки най-вече на зараждащите се антиимигрантски настроения сред германците.
След редица местни избори, AfD сега има представители в 10 от 16-те регионални парламента в Германия. За сега партията има между 10,5 и 13 на сто на одобрението на германците на национално ниво, което означава, че най-вероятно ще се превърне в третата най-силна партия в Бундестага на изборите през 2017 г.
ФРАНЦИЯ
Крайнодясната партия "Национален фронт" се издигна до най-голямата политическа сила във Франция, след като Марин льо Пен пое ръководството от своя баща Жан-Мари льо Пен. Макар Националният фронт да има само четири места във френския парламент, партията показа много добри резултати на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Това се дължи на усърдната работа на Марин Льо Пен да направи крайнодясната партия по-апетитна за масовия потребител.
Сега нейното име се чува все по-често, щом се заговори за победа на първи тур в предстоящите президентски избори тази година. Според проучвания на общественото мнение тя може да спечели на първия тур с около 25 на сто от гласовете и да загуби на втори тур с около 30 на сто. През 2002 г., когато стария Льо Пен успя да стигне до втори тур на президентските избори, изправяйки се срещу Жак Ширак, традиционните консервативни и левите партии се обединиха, за да предотвратят неговото влизане в Елисейския дворец.
ИТАЛИЯ
В Италия, основната крайнодясна партия е "Северната лига". В миналото тази партия, възникнала като движение, обединяващо различни регионални движения, подкрепяше пламенно идеята за отцепването на богатата Северна Италия от бедния Юг. От създаването си, партията участва в много правителствени коалиции, като една от тях е с бившия премиер Силвио Берлускони. Днес, "Северната лига" се определя като крайнодясно популистко движение, което отправя антиевропейски и антиимигрантски послания. На парламентарните избори през 2013 г. партията успя да се издигне до 4-тото място сред политическите партии, като според проучвания на общественото мнение, подкрепата за нея е около 12%.
Антиправителственото движение "Пет звезди", основано от комика Бепе Грило, е най-голямата опозиционна сила в Италия. То не се поддава на никакви политически категоризации за ляво и дясно. Сред основните каузи и идеи, зад които застава тази политическа формация са чиста политиката, пряка демокрация и основно подпомагане на доходите за всички италианци. "5 звезди" може да се определи и като движение с протекционистки и евроскептични възгледи, което иска страната да излезе от еврозоната. На следващите парламентарни избори то може да се превърне в най-голямата партия в Италия, но отказва си да се съюзи с други партии, с което стопява шансовете си за влизане в парламента.
ШВЕЦИЯ
Антиимигрантската популистката партия "Шведски демократи" се очерта като третата по големина партия през 2014 г., спечелвайки 13 на сто от гласовете на избирателите. До сега никоя друга партия в парламента не искаше да се коалира с десницата, но това скоро може и да не е проблем, тъй като социолозите отчитат ръст на общественото одобрение за партията. Около 18% от шведите изпитват симпатии към Шведските демократи, като това се разглежда като доказателство за антиимигрантските настроения в страната.
ДАНИЯ
Антимигрантската популистка "Датска народна партия" стана втората най-голяма партия в скандинавската страна през 2015 г., когато спечели 21 на сто от гласовете, които ѝ осигуриха 37 депутатски места. Така тя стана най-голямата дясна партия в парламента, изпреварвайки дяснолибаралната "Венстре". Сред изборите, партията предпочете да предложи подкрепата си за правителство на малцинството, оглавявано от Ларс Льоке Расмусен, като в замяна получи желания по-строг закон за предоставянето на убежище. Позициите на партията могат да се определят като ислямофобски, ксенофобски и антиевропейски, но въпреки това, официални нейните членове се дистанцират от дясно екстремистките позиции и личности.
ГЪРЦИЯ
Крайнодясната екстремистка партия "Златна зора" все още е третата най-голяма сила в гръцкия парламент, където разполага с 18 от общо 300 места. Текущи проучвания на общественото мнение дават на партията между 7 и 10 на сто от подкрепата на народа. На последните избори през септември 2015 г., "Златна зора" спечели 7% от гласовете. Партията, която се противопоставя на имиграцията, глобализацията и мултикултурализма, за известно време бе утихнала, но се активизира с началото на бежанската криза в Европа.