Защо национализмът е грях

Един призрак броди из Европа. С тези думи започва публикуваният през 1848 година "Комунистически манифест" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Под "призрак" тогава се разбираше комунизмът. След 169 години и безброй комунистически потиснически режими, от "призрака" не е останало нищо повече от някакви отшумяващи визии.

Призракът, който днес броди из Европа, се нарича десен популизъм. Във всеки случай популизмът занимава медиите и политиците в Европа в неподозирани досега мащаби, както никой друг феномен в политиката и обществото. Особено в контекста на темите за бежанците и исляма около този ключова дума се обединиха партии, които поставят под въпрос консенсуса по основните ценности в Европа.

2017- година на избори

На 23 април във Франция предстоят президентски избори, а през юни - парламентарни. В Германия през годината ще се проведат местни избори в три федерални провинции, а през септември са изборите и за Бундестаг. годината е изборна също и за България, Сърбия, Чехия и Турция.

Наскоро в Кобленц си дадоха среща лидерите на няколко деснопопулистки партии от различни страни в Европа. Там беше казано, че след британското решение за Брекзит и избора на Доналд Тръмп в САЩ 2017-а трябва да стане "годината, в която народите от Централна Европа ще се събудят".

Събуди се, Германия!

Един нов и опасен език се прокрадва в Европа, и още по-точно - в предизборното говорене напоследък. "Езикът не твори и мисли само за мен, той направлява и моите чувства, цялото ми духовно същество... Понякога думите могат да бъдат като малки дози арсен - поглъщат се незабелязано и привидно не ти влияят. Но след време отровата започва да действа." Така навремето Виктор Клемперер е описал езика на Третия райх.

Силно нарасналият брой на дясноекстремистките престъпления ме изпълва с най-голяма загриженост. Всеки, който прекомерно величае своята собствена страна или народностна група и я настройва срещу останалите, произвежда омраза, което води след себе си и насилие, а накрая вероятно дори и безброй жертви. Затова казвам, че национализмът е вид грях. Национализмът отравя атмосферата между хората. А когато той се крие зад християнската вяра, възниква ясно противоречие, защото национализмът погазва всички християнски традиции.

А църквата се застъпва за точно обратното: за помирението между народите, уважението и достойнството на всеки индивид, независимо от неговата националност или народностна група. И всичко това е в съзвучие с реформатора Мартин Лутер. Той илюстрира греха с образа на един човек, който "се е затворил в себе си" и е откъснат от Бога и събратята си. Аз съм на първо място, моята партия е най-важна, германското е над всичко, America first?

Обичай Бога и ближния! Това са ориентирите на християнството. Какво означава това за политиката ли? - Трудно е да се каже. Либералните и консервативните ценности имат място в църквата. Не обаче и национализмът, също както и расизмът, антисемитизмът и всички други форми на насочената срещу определени групи ксенофобия. Църквата не е място за партийно-политически битки. Но маркира рамката на етично отговорното поведение. Също и в предизборна обстановка.

* Хайнрих Бедфорд- Щром е председател на Протестантската църква в Германия, епископ в протестантско-лутеранската църква в Бавария и издател на християнското списание chrismon.