Това 53-то издание на Мюнхенската конференция по сигурността със сигурност ще има особено значение. Светът е в нокдаун след серията удари през миналата година – победата на Доналд Тръмп, Брекзит, опита за преврат в Турция, регионалният глобален конфликт Украйна, сирийският кратер, ислямския тероризъм, кибератаките и т.н.. Списъкът е дълъг и в него са все неща, които разклатиха сигурността по всички географски ширини. В този смисъл Мюнхенската конференция по сигурността, която е най-големият геополитически битпазар, ще трябва да се докаже, че не е форум на несигурността. Т.е. от залите и коридорите на мюнхенския хотел „Байришер хоф“, когото наричат „политическия салон за глобална политика“ ще изскочат или няма да изскочат някакви сигнали. Какви ще бъдат те е трудно и опасно да се прогнозира.
Според доклад, който се изготвя за конференцията, безпокойството идва от съзнанието за това, че
световният либерален ред е на привършек.
Само подобна констатация вече е най-първият сигнал, че глобалната система за сигурност е в твърде остарели дрехи. Както са остарели и представите за поведението на Вашингтон на световната сцена след идването на Тръмп на власт.
Това усещане може би идва от непредвидимостта, която в момента излъчват САЩ на Доналд Тръмп. Със сигурност няма сериозен анализ, в който да не се задава въпросът какво би се случило ако Вашингтон под мотото „Първо Америка“ вземе, че се оттегли от световните дела или най-малкото се отдаде на едностранни ходове. Това е тревожна теза и отговорът е съвсем логичен. Последиците ще са колосални и ще оставят такъв вакум, в който дупките по международния ред могат да се превърнат в кратери за трансатлантическите отношения и изобщо за НАТО, ЕС, ООН и която си искате организация, призвана да се грижи за световното здраве.
С една дума става дума за
Америка и нейната роля във фундамента
на системата за сигурност. Естествено, че на първо място става дума за нейните отношения с Русия. Те при всички случаи минават през такива проблеми като Украйна и Сирия, Близкия и Далечния изток. И естествено през отношенията с Китай, за които мнозина реалисти очакват криза, която може да съсипе и елементарното чувство за сигурност. Да игнорираш Китай в днешно време може да реши само изгубил разсъдъка си човек. Със сигурност в някой от разговорите във фоайетата на „Байришер хоф“ ще се питат за китайския синдром в световната политика. Да не говорим за ролята на НАТО след противоречивите изказвания на Доналд Тръмп. Както и за отношенията с ЕС, който влиза от криза в криза, стреснат от националистичните вълни и пропукването на крепостта.
Между впрочем преди точно десет години, на същата тази Мюнхенска конференция по сигурността
Владимир Путин поля със студен душ Запада.
Той направи изказване, което срина нервната система на отношенията между Русия и Запада и преди всичко на Русия със Съединените щати и НАТО. Тогава Путин за първи път остро атакува външната политика на Съединените щати и определи ООН и ОССЕ като “вулгарен инструмент за обслужване на външнополитически интереси”. Това не означаваше друго освен, че Москва променя стратегическите си цели след „геополитическото отстъпление на 90-те години“ и променените й представи за еднополюсния свят. Студеният душ”, който се изля от тази реч, нямаше как да не напомни за Студената война и да не се приеме като заплаха за някакво нейно ново издание. Последваха историите с Южна Осетия, Крим, Сирия, санкциите...
Тогава Хенри Кисинджър описваше трите едновременни революции,
които съвременният свят преживява - трансформацията на традиционната държавна система в Европа, предизвикателството на радикалния ислям пред суверенитета и изместващия се център на тежестта на международните дела от Атлантическия океан към Тихия и Индийския океан. Дали сега мисли така?
Със сигурност 53-тото издание на Мюнхенската конференция по сигурността ще е важно за света, включително и България. Тя трябва да е наясно с лидерските промени и външнополитическите дилеми, с глобалните предизвикателства и националните интереси.