Мадрид, Лондон, Париж, Брюксел, Ница и отново Лондон. Кой е следващият? Такъв със сигурност ще има и то скоро. Ние сме във война! Конфликт, който може да сложи край на света, който ни заобикаля. Навремето ни плашеха с ядрен апокалипсис, но за щастие всичко се изчерпа само с няколко Терминатора и още подобни холивудски интерпретации по темата. Е, тази битка е много по-страшна.
Случва се тук и сега. В нашия дом – Европа. Битка с уж познат до болка противник, който обаче не спира да ни атакува с поразяваща точност и то на родния ни терен. И въпреки цялата сила на обединена Европа, в тази война, в настоящия момент, ние сме слабата страна. Нещо повече, всички вече усетиха, че сме и лесна мишена.
След кървавата баня в Брюксел и клането в Ница дори и най-запалените хуманисти най-после разбраха какво става. В Европа дойдоха хора, които искат да палят, убиват и изнасилват. На тях не им пука за нас. Не им дреме за „свободата, равенството и братството”. А ние ги пуснахме сами в дома си.
Вече не съм сигурен какви мисли всъщност е имала в главата си Ангела Меркел, когато покани бежанците в Европа. Вероятно опиянена от собственото си могъщество е решила, че е дошло време да изкупи греховете на Германия от Втората световна война. Сигурно си помисли, че може и трябва да приюти толкова хора, колкото изби Хитлер преди 60 години. И те не чакаха втора покана и потеглиха към Европа. Преминаха границата с идеята да останат. Останалото го гледаме и в момента по телевизията.
Военните стратегии са важна тема за света от векове. Без значение на времето и авторите. И всеки един от последните в момента алармира, че ние изобщо не сме готови за случващото. В Европа вилнее противник с мисъл, светоглед и маниери от 14 век. Само оръжията му са от настоящето. Вече няколко пъти споделях тук мнението си, че не сме готови за всичко това. Колко бих искал да не съм прав. Не само, че не сме готови, но и не правим нищо по въпроса.
Европа отдавна е разграден двор, в който всеки влиза и излиза, когато си поиска. Неспособна на абсолютно нищо, за да интегрира тези, които сама покани. Осигурява им подслон и храна, а те в отговор рушат и убиват хора. С продукти от кварталния магазин, купени вероятно със социални помощи, с парите на европейския данъкоплатец.
Помните ли 11 септември 2001 г.? Деветнайсет фанатици, разполагащи с ограничени финансови ресурси, хвърлиха в паника най-могъщата икономически и технически държава и предизвикаха криза в световната дипломация. Техният акт доведе до милитаризиране на американската външна политика, предизвикала впоследствие разцепление между САЩ и Европа.
Но Америка реагира и то бързо, и най-важното – успешно. Критичната ситуация коренно промени визията им за граждански права. Създадени бяха нови служби за сигурност, а старите започнаха да работят по нов начин. Специалните агенти влязоха в милиони компютри, телефони и лична кореспонденция. И почти никой не протестира, защото суровата мярка им осигури спокоен сън.
В онези години европейските медии и политици, особено френските, се надпреварваха да съдят колегите си зад Океана. Президентът Буш беше нарочен за унищожител на свободата и човешките права. Само че сега в Ню Йорк, Ел Ей и Чикаго се разхождат без страх за живота си. На източния бряг на Атлантика стандартите са други.
13 ноември 2015 година. Френската столица Париж е окървавена след серия атентати, които приключват с повече от 140 жертви. Само по щастливо стечение на обстоятелствата терористите не успяват да ликвидират президента на Републиката, който присъства на мача на петлите срещу Германия. До него на подобни двубои често стои канцлерът Меркел, но този път пропуска дербито заради натоварена програма. Жалко, ако беше там, можеше да види нещо, което й убягва напоследък.
18 март 2016 г. Белгийската полиция провежда показна операция в Брюксел. В квартал „Моленбек” е заловен единственият оцелял атентатор от Париж. Телефонните линии Франция-Белгия загряват от поздравления и взаимни благодарности за добре свършената работа. Само четири дни по-късно.... пак Брюксел.
Терористите удариха първо Париж – градът, който ни завеща идеалите на свободата. После Брюксел – столицата на обединена Европа. Какво да кажем за мегаполиса Лондон, който винаги е бил привлекателна цел за теористите.
Как обаче да се бориш с противник, който е в пъти по-слаб от теб, но е ръководен от фанатична мотивация? И вече живее в твоя квартал. И удря там, където най-боли.
Звучи доста обезоръжаващо, но един от най-могъщите политически съюзи изглежда безпомощен. Самолетоносачите и ракетите с лазерно насочване са силно оръжие, но губят ефективност на „Шанз-Елизе”, в лондонското метро или на площада пред ЕК в Брюксел. Силните думи няма да помогнат, мосю Оланд, фрау Меркел и мисис Мей. Трудните времена изискват трудни решения. Предимството може и да изглежда загубено, но Европа е по-силна от тях.
Едно е повече от сигурно, не трябват думи, а дела. Крайно време е Европа да стане това, за което претендира от шест десетилетия – обединена. Организационно, военно, дори в мислите си. Не е нужно ново революционно откритие. Успешните модели са пред очите ни – на първо време на другия бряг на Атлантика.
Ако шепа варвари, останали в умственото си развитие някъде в средните векове, могат да хвърлят в страх и ужас цял един континент, значи нещо не е наред. Тези кретени определено не оценяват мястото, където са попаднали. Само че това е нашият дом. Време е да го защитим и няма кой друг да свърши ни работата.
„Рибата се вмирисва от главата”, казва мъдър народ като българския. И е прав. Дългата поредица от грешни решения, които продължават от години, доведоха до днешното положение. Нужна е нова европейска стратегия за борба с тероризма, нова визия за интеграция на чужденците. Думата имат експертите. Има общ пазар, валута, политика. Защо в началото на 2017 г. все още още няма единна европейска служба по сигурността? Защото, ако френските и белгийските служби си говореха по-често, ако към тях конферентно се включат Скотланд ярд и останалите, вероятно новините напоследък щяха да са различни.
Европа от десетилетия е просто хранилка за хиляди чужденци. Те идват, някои и работят, но продължават да живеят в своя си свят. Те не са като нас и не искат да бъдат. Свободата е нещо прекрасно, но трябва да се защитава. Тук и сега. И не непременно с оръжия, защото, ако няма друго решение, вече сме безвъзвратно закъснели.