Ето, че дойде време за епизод 44 от историческата сага „Записки по българските народни събрания“. Трудно можем да си представим по-съвършена парламентарна конфигурация за изкарване на цял управленски мандат. На пръв поглед тя е по-здрава и от абсолютното мнозинство на една партия. И реално разрушаването й е възможно единствено с уличен натиск, шансовете за който на този етап клонят към нула.
Патриотите няма да скочат на големия си партньор. Та те преглътнаха толкова вътрешни противоречия, открита ненавист, лични саги и пр., само за да влязат с по-солидно представителство в парламента. След това се отказаха от обещанията си, само за да участват в управлението. И сега да прахосат всичко? Като реформаторите? Не и толкова бързо.
Помните ли пенсионерските съюзи от началото на прехода? Старите спореха, гневяха се, предлагаха, протестираха. Биеха се помежду си дори, но не бяха безучастни, без мнение и без идеи. Всичко това е спомен от един мъртъв свят, от едно невъзможно общество. Днешните пенсионери, които 10 ноември завари 40-45 годишни, не спорят, не се гневят и не предлагат. Дори не искат нищо. Преходът просто им разказа играта. Видяхте ли ги на протеста пред КЕВР? Шепа измъчени старци на финала на жизнения си път, вероятно за последно с мъка опитаха да извикат „Оставка“. Защото вместо 300 лв минимална пенсия, както им обещаваха, внезапно получиха 300 лв сметка за тока. Но това бе един тротоар хора. Останалите вече нямат ищах дори да изпсуват.
Съдбата на пенсионерските съюзи споделиха и земеделските, превърнати неусетно от новата вълна тарикатстващи лидери след бай Милан Дренчев и Анастасия Мозер в безмълвна патерица на съответната власт. Досущ като казионното БЗНС на Петър Танчев. И до днес мимикрират според ситуацията – едни се водят „сини“, други „червени“.
Професионалните протестъри, които единствени биха се вдигнали из улиците по някаква причина, останаха парламентарно непредставени и един бог знае, дали и кога притежателят на ПИН-кода за стимулиране на гнева им ще ги сръчка да стягат редици за пърформанси. Тъжно е при тях, унило. Да влезе Марешки, а „умните и красивите“, видиш ли. Могат да се сърдят единствено на себе си. Сега имат цялото време на света да основават комитети из страната, в опит да разчупят представата за себе си като типични градски, разбирайте столични, партии. Въпреки, че изгубиха дори в бастиона си София.
„Доброто“ ДПС ще внимава да пази новия си позитивен и патриотичен образ, който изгради в битката с „лошите“ от ДОСТ и ще ограничи до минимум резките движения. Марешки в общи линии е ясен. „Воля“-та му още повече. Новобранците-парламентьори ще раждат хитове за споделяне във фейсбук, докато усърдно апологетстват на управляващите. Нали Румен Овчаров и Корнелия Нинова са покровителите на картела, който без да иска вкара аптечния бос в Парламента. Тук изненади не очаквайте.
Имаме добра новина за т.нар. тежка артилерия на ГЕРБ в лицето на Деси Атанасова и Цвета Караянчева. Ще могат да си отдъхнат. На амбразурата срещу „червения вятър“ на Нинова ще излизат Валери Симеонов и Веселин Марешки. Вятър, защото всичко идващо от единствената политическа сила, ясно заявира, че ще бъде открита опозиция, ще отива на вятъра. Ако другарите още не са го разбрали – за мнозинството избиратели БСП вече е сатанизирана и трудно ще излезе от тази си отрицателна роля. Независимо, че на книга е втора политическа сила с двойно повече депутати от предния Парламент, каквото и да изговорят от микрофоните на Позитано или парламентарната трибуна, червените ще са обичайните заподозрени, които искат да ни извадят от НАТО и ЕС. И те недоумяват, как го докараха дотук, но това е факт. Ако не вярвате, изчакайте първите заседания. Да не говорим, че по време на прословутото ни председателство на ЕС, всеки опит за „клатене“ на стабилността, ще се заклеймява едва ли не като национално предателство.
БСП нека си отговорят сами, как и защо други партии, които сега влизат в управлението, отдавна имат свои телевизии, а Столетницата занимава избирателите си с драмите по издръжката на вестника си. Субсидията им ли е по-малка, щатният партиен апарат ли я изяжда или кемтрейлса си казва думата.
Асен Агов казваше, че телевизията върви с победителите. И въпросните телевизии, СКАТ и Алфа, ще отидат като бонус за победителя в изборите – коалиционния партньор. Вече няма кой да ги гони от кулоарите на Народното събрание. Те ще гонят опозицията. Както казват в казиното в Полски Тръмбеш – победителят взема всичко.