Някога ни беше много смешно и странно, как чудовище като Ал Капоне е вкарано в затвора за "такава глупост" като неплатени данъци. Те ни се виждаха смешна дреболия. Нормално. През социализма тази думичка почти не се използваше и от нея се вълнуваха единствено ергените, заради идиотската удръжка от заплатите им. Но и днес народът дарява със снизхождение и тайничка възхита тарикатите, ощетяващи държавната хазна и продължава да счита за престъпления единствено убийствата, изнасилванията, банковите обири, джебчийството и апартаменните кражби. А като най-големия бич на нашето съвремие са сочени телефонните измами.
Всичко останало е...абе, и на мене да ми падне, и аз...Затова и всичко у нас се случва изключително бавно, а случаи, които в друга държава биха предизвикали оглушителен скандал със съответните последствия, тук ще се забравят за седмица. Ало-измамниците, чиито гротескови палати се въртят из медиите или виртуалните разходи на обществени средства, описани надлежно във фактури, са с по-голямо цифрово измерение? Има ли смисъл да отговаряме.
Едва ли не всеки втори българин над 50 години твърди, че лично Луканов му е предлагал куфарче, но той отказал, защото "не бил такъв човек". Комсомолският му морал не позволявал. Разбира се, това е толкова вярно, колкото са истински вината от редки сортове, които по неведоми пътища стигат до всеки роден магазин. Нищо, че гроздето за тях на хартия се отглежда край две-три села. Такива сме си - хем ни се иска, хем не ни стиска и си измисляме "героични" биографии на наивни стожери на морала.
Колкото повече "захапваме" от мандата на новия парламент, толкова повече отслабва страхът от мажоритарния вот. Или поне така би трябвало да бъде. С какво да ни уплаши той, когато виждаме селектираните кадри от пропорционалната система. Тя ни осигури безчет талантливи актьори за цирковете, които неизбежно предстоят.
Къде ли авторът на "Шайка" Антон Тодоров, който громеше Борисов и обкръжението му, е закопал последните бройки на произведението си, след като вече е горд депутат от управляващата партия. Той имал право на катарзис. Човешко било да промениш мнението си за някого. Можем ли да отречем?
"С Реформаторския блок се бяхме вкарали в една лудница. Патриотите са много по-мъже, по-разбираеми от предишните партньор на ГЕРБ...", отсича Георги Марков и сочи към небето: "Гласът народен, гласът божи, е харесал управлението на Борисов".
А дали патриотите са по-мъже от реформаторите, вероятно ще разберем от Красимир Каракачанов и успеха на мисията му да възроди наборната военна служба. Като най-напред се тръгнело от военно обучение в училищата. Идеите още са толкова насипни, че от камиона им изпадат най-различни трактовки. Ту щяла да е по желание, ту повсеместна, ту само за неграмотните, които отказват да се социализират...А база, а пари...Ще го мислим.
Веселин Марешки преживява поредната си драма. От последните му изказвания личи, че той май наистина е очаквал да го поканят в управляващата коалиция. И понеже това не се случи, сега твърди, че кабинетът е нареден от задкулисието. Но вместо по управленски въпроси, изглежда, че до края на отреденото време на този парламент, дизеловият благодетел на нацията ще се обяснява пред микрофоните, как точно е ударил Костадин Костадинов, кой пръв започнал и чия майка обидил. Защо била бутната някаква пицария. Това е то голямата политика - на пръв поглед изглежда дребнотемие, но всички детайли са важни. Голямото се оглежда в малкото. Междувременно темата с картелите и монополите, неговата ракета-носител по пътя към жълтите павета, май бе окончателно закрита. След време може да се превърне в серия от "Досиетата Х", ако сюжетът допадне на Дейвид Духовни.
Не е ли редно всички депутати, озовали се в парламента заради синдрома 15-15, да бъдат отделени в своя парламентарна група. На половин заплата и с право да гласуват само с "въздържал се". Йордан Цонев от ДПС роди простичката, но именно затова гениална идея, номерът на кандидата да не съвпада с този на партийната бюлетина. Няма съвпадение, няма проблем. Не че хората са прости. Напротив. Суверенът е мъдър и той подрежда вески, където му е мястото, ама...
Студиото на "Панорама" сякаш нарочно пресъздава обстановката от "Седморката на Блейк". Създава се усещането за една космическа безметежност, безкрайност и окончателност, с която мъдро трябва да се примирим.
Мъртвите екзистенциалисти сигурно се пукат от яд, че вече са в отвъдното. Щяха да попаднат в творческия рай, ако живееха днес у нас. Сред благодатните условия за разработка на темата "Как да съхраним себе си в абсурдна среда, за която ни внушават, че по-добра нямало и била единствената възможна". Според оптимистите може и по-зле да е. Горчивата чаша била наполовина пълна, така че имало още глава да пати.
Между другото, клетвата на Питбула тази седмица ли се пада? За един депутат питам...