НЕ СЕ ВРЪЗВАЙТЕ НА ПУТИН, МАКЕДОНЦИТЕ НЕ СА ВИНОВНИ
„Славянската писменост дойде в Русия от македонската земя“ каза вчера Путин на македонския президент, а Георге Иванов побърза да му отговори, че Климент Охридски е техният, т. е. македонски най-известен светец.
Думите на Путин със сигурност са добре обмислени и бяха напълно достатъчни, както всяка година на 24 май, да започнем да скачаме срещу югозападните ни съседи. Факт е, че почти всичко в историята им преди 1945 година, което те наричат македонско, е всъщност най-вече българско. Но това не означава, че македонците нямат право да почитат Кирил и Методий или Климент Охридски. Те са част от българската история, но са част и от онова, което ни свързва, а не ни разделя. За мен не това е важното днес.
Важното е тази провокация да не стане повод за пореден път да се настроим срещу македонците, защото разделението ни се налага отвън, а не идва от обикновените хора в двете държави… Годината е 2017 и в последните седмици Македония е на път да направи крачка към огромна промяна, сменяйки курса на Никола Груевски и Георге Иванов с отворената към Европа и особено към България политика на Зоран Заев. Промяна, която не се харесва на Русия, и затова провокациите са напълно очаквани.
Важната реакция, обаче, в случая е нашата. Защото отдавна е ясно, че на великите сили им е все едно за съдбата на отделните балкански народи, така че нека мислим на първо място за българските интереси. Всъщност, втрещяващо е как в 21 век все още има русофили и американофили, наистина не го разбирам, но очевидно помъдряваме твърде бавно. И все пак се надявам да сме узрели достатъчно, за да можем (за разлика от 1991) да се възползваме по най-добрия начин от ситуацията в Македония, и да се утвърдим като най-близкия приятел на младата балканска държава. Политическите събития потвърждават, че моментът е дошъл, но по-важното е, че обикновените хора са готови за това. Аз общувам постоянно със страшно много приятели в Македония и те не могат да повярват, че в България сме си наумили, как оттатък границата масово ни мразят. Ако в Македония цари известно невежество по отношение на общата ни история, заради грозната сръбска цензура в продължение на десетилетия, в България цари тотално невежество по отношение на настоящето на Република Македония. Да, факт е, че македонците с българско самосъзнание са малцинство, но за омраза не може да става дума. Изключение правят няколко лумпени - сърбомани и част от върхушката на ВМРО-ДПМНЕ, за които това е изгодно.
Като цяло, обаче, моментът за кардинална промяна и сближаване е дошъл. Юго-носталгията избледня, сърбоманията още повече, а античната доктрина малко по малко се превърна в тотална пародия за здраво мислещите хора. Днес България повече от всякога в последните 26 години е добре приета и привлекателна за младите македонци. Те учат у нас, работят у нас, идват да карат ски, идват на море в България, купуват си апартаменти в София, въобще България е модерна и „тренди“. С ушите си съм чувал как в дискотеките припяват песните на Криско и Гери-Никол! Време е да спрем да бием македонците с учебниците по история по главите и да се насочим към максимално много инициативи, които да ни сближат в съвремието.
Трудно е за вярване, но в 21 век няма ЖП връзка между София и Скопие. В Македония не пристигат български вестници, почти не се гледа българска телевизия. Трябва да правим така, че да има колкото може повече съвместен бизнес, търговия и много важно – общи културни инициативи.
Ние с Иван и нашата компания „Междинна станция“ вярваме, че музиката, киното и шоубизнесът като цяло са едни от най-добрите посланици. Още през 2009 направихме общ българо-македонски Мюзик айдъл 3, където македонско момче стигна до финала.
Продължаваме това лято, когато заедно с македонските ни партньори ще стартираме общо турне в осем града на България и Македония с участието на най-големите R’n’B звезди от двете държави под надслов „България и Македония - Една любов“. Да се надяваме, че заставането едни до други на най-големите български и македонски звезди ще бъде само първата крачка по пътя към това, че където има общо минало, има и общо бъдеще.