Твърдението, че Регламентът на ЕК за Големите горивни инсталации “ще лиши от препитание близо 120 000 души, заети в сектора и рискува да породи тежко социално напрежение в един цял регион на страната – област Стара Загора и Маришкия басейн” е абсолютно невярно. Много се надявам правителството да не допусне да бъде шантажирано с подобни прогнози. Най-уязвими са така наречените централи на Ковачки, които отдавна трябваше да приведат инсталациите си и финансите си в съответствие с нормите.
Това пише в профила си във Фейсбук Юлиян Попов.
Нечовешките условия, при които работят хората им, дълговете им, високото замърсяване и неспособността им да реагират според задълженията им (когато им замръзна студения резерв) са неща, с които те отдавна трябваше да се справят. Не го правят и вероятно сега стоят зад недоволствата и обвиненията към Брюксел. Централите в България са различни и на тях ще са им необходими много различни инвестиции, за да се съобразят с новите норми. Слагането на всички въглищни централи в един кюп е много подвеждащо.
Профсъюзите трябва да се грижат предимно за работните места, заплащането и условията на труд. В този смисъл притеснението им за ефектът от Регламентът на ЕК за Големите горивни инсталации е неоснователно. Регламентът не е сериозен фактор за бъдеща загуба на работни места и доход. Развитието на енергийните технологии обаче е. България рискува да загуби много в енергетиката ако не ускори реформите в сектора. България трябва да ускори либерализацията на енергийния пазар, да модернизира инфраструктурата си, да развива нови технологии и, сред най-важните неща, да стане много по-активен играч в региона. Това няма да стане със субсидирана въглищна индустрия раздути щатове, които да тежат на врата на данъкоплатеца, а с много по-предприемачески и пазарен подход към енергетиката, с придвижването и напред, не тегленето назад. В противен случай българската енергетика ще се стопи и реални работни места ще бъдат наистина загубени. Завинаги. Профсъюзите трябва да бъдат прогресивна част от този процес именно в името на своите членове. Това, което правят сега е сериозно против техния интерес.