Вероятно за да отбележи кръглата годишнина от Октомврийската революция, чешкият еврокомисар по правосъдието – госпожа Вера Юрова, обяви, че ЕС ще настоява за 40% квота за жените в бордовете на дружествата. И в свое интервю за Guardian допълва: „Имаме толкова много доказателства, че е добре за бизнеса да има разнообразие, да има жени и мъже в съветите. Жените съставляват 65% от завършилите висше образование, така че защо да не използваме този талант?“
Срещу тези „железни“ аргументи, всякакви доводи, че предприемачът знае най-добре как да организира бизнеса си, са безполезни. Няма значение, че той е инвестирал парите си, купил е оборудване, осигурил е пазари, плаща данъци, създава работни места, носи целия търговски риск. Грубата намеса в частните дела се обосновава с необходимостта от разнообразие, чиновническата глупост се превърне в норма, а разумът става безумие.
„Ами ако не мога да намеря подходяща дама? Ами ако тя не се справя? Ами ако просто не искам?“ Подобни въпроси се неуместни и политически некоректни.
Когато преди време написах Полът на заплатата посочих, че освен ако не искаме да се съгласим, че най-развитите общества са в Африка и по тропическите острови, то такова предложение не е нищо повече от поредната левичарска илюзия. В доклада за равенството между половете на Световния икономически форум (WEF) за 2016 г., в изследване преведено в 144 държави, по показателя „Икономическо участие и възможности“, челните места гордо заемат следните страни: Бурунди, Лаос, Бахамите, Барбадос и Беларус. Едва ли можете да се сетите за някого, толкова запленен от възможността за равно икономическо включване, че да емигрира в някоя от тези държави. Обратното обаче е валидно: креативните хора са склонни да напускат „равни“ общества, в които има силен натиск човек да не се изявява и да не се отличава.
Полетът на чиновническото безумие обаче не спира до тук, а покорява още висоти. Според госпожа Юрова прилагането на този закон ще е в ръцете на инспекторите по труда и синдикатите - отново хора, чийто допир с реалния бизнес се изчерпва с това да му пречат. Да оставим настрана, че самото предложение идва от човек, за когото никой не е гласувал и чийто бизнес опит се свежда до управление на едно чешко ООД за управление на еврофондове.
Свободата не се въвежда с квоти, хората не се променят със закон, а опитите на чиновници да направляват живота на хората обикновено завършват катастрофално. Не знам дали госпожа Юрова си дава сметка, че нейното предложение е обида за самите жени, които според нея имат нужда да бъдат третирани като уязвими. За сметка на това естествения ход на живота опровергава нуждата от специално отношение към дамите. Делът на жените в управителните съвети на най-големите дружества, регистрирани на борсите в ЕС, се е увеличил повече от два пъти - от 10% през 2005 г. до 22% през 2015 г.
Но ако еврокомисарят Юрова толкова настоява да се бърка в живота на хората, ще си позволя да ѝ припомня, че и други политици са имали не по-малко амбициозни планове за нежния пол. Така например, веднага след Октомврийска революция в Съветска Русия през 1918 е отпечатан „Декрет, отменяващ частното владение на жените“, в който четем: „Вследствие на социалното неравенство и буржоазния брак всички най-хубави екземпляри от прекрасния пол се оказват в ръцете на буржоазията, с което се нарушава правилното възпроизводство на човешкия род. Считано от 1 май всички жени на възраст от 18 до 32 години, освен майките на повече от 5 деца, се изземват от частното владение и се предоставят за всенародна употреба. Мъжете имат право да ползват една и съща жена не повече от четири пъти седмично и не по-дълго от три часа.“