Здравейте съотечественици,
Честит ви Бляк фрайди!
Присетих се онзи ден за едно филмче, което бях гледала за Еверест, където една покорителка, възрастна англичанка, разправяше как идва един момент, в който влизаш в т.нар. Мъртва Зона, която започва от височина 8600 метра до заветните 8848, където виждаш само замръзнали трупове, стоящи на студа, бурите и снеговете от години.
Разбира се това доста ме впечатли и се разрових за подробности...
Оказва се, че... всъщност не знам от къде да започна, понеже искам да засегна расизма, толерантността, себеотдаването, лудостта и най-много - безумието, което живеем...
Та, оказва се, че отивайки да покоряваш този топ на Земята, ти всъщност оставяш всичкото си възпитание и култура, особености, характер и прочее общо приети норми за поведение в социума някъде долу в последния базов лагер и единствената ти и заветна цел е да качиш себе си и да се свалиш от там, за да се прибереш обратно в къщи и там да кажат "той покори покрива на планетата". Независимо, че качвайки се и - забележете - слизайки, ти срещаш бедстващи алпинисти. Срещаш ги, чуваш на следващия ден, ако си късметлия да се върнеш от върха, че още са живи и бедстват, след това още ден два те оцеляват там, после просто умират, прегърнати от бялата смърт.
Но на каква цена...
Вие представяте ли си, че това е прието там и не се коментира, не се счита за съучастничество или подбудителство към самоубийство...
Намерих един случай, в който жена бедствала под върха, покрай нея преминавали други алпинисти, някои поспирали и давали от собствения си кислород. Други просто я зоабикаляли, стигали горе и се връщали и два дни по-късно разпитвали за нея в лагера другите идващи от горе и те казвали, че е още жива. Все пак на третия ден тя починала, а след няколко дни някой просто я отместил от пътя за да не се пречка.
В цялата тази безумица било замесено семейство, което опитало да й помогне, но в един момент трябвало да избират, те ли да оцелеят или тя... и я оставили... Явно връщайки се в ежедневието си не намирали покой за извършеното или неизвършеното и 7 г. по-късно се върнали за да свалят трупа й. Което не било никак лесно, все пак успели да я пренесат в някакво място, като ров, където направили нещо като символично погребение.
Трябва да отбележим факта, че на 8000 м. всичко, което ти се случва, при този студ, е нереално - влизаш в някаква медитация и вървиш нагоре. Нещо като продължаваща с часове асфикция, премесена с много студ и адреналин. После правиш кръгом и слизаш долу, като движенията ти са толкова забавени, че все едно се опитваш да тичаш под вода, заедно с липсата на въздух.
Въпреки всичко за моралния проблем свързан с покоряването на Еверест започва да се говори едва през 2015 г.
Разбирате ли?! Преди две години само.
Случката е потресаваща - покорител без два крака с протези сбъдва мечтата си да се качи до върха, но по пътя, който е тесен към 20 см. е паднал и умира бавно друг алпинист, така че, този с протезите трябвало да го прескочи за да продължи и да го прескочи отново на връщане, както направили и всички останали експедиции същия ден. Чак като стигнал у дома признал тази нелепост и тогава, покрай рекорда му, да качи върха без крака, се вдига и скандалът. ПРАВИЛНО ЛИ Е ТОВА да оставят хората, нуждаещи се от помощ там, да умират. Като кучета, като стар кон. Като нещо незначително.
Разбира се няма кой знае какъв обществен отзвук на проблема и никакво решение.
Преди година пък, група непалски шерпи решили да направят акция по почистването на върха, защото, оказва се, че там е прието, като ти свършат бисквитките да си хвърлиш опаковката, да си зарежеш кислороднаат бутилка и въобще всичко, от което не се нуждаеш. Така в момента, около 70 г. по-късно от първия стъпил човешки крак там, Еверест прилича на бунище. Все пак, акцията по почистването в частност е успяла, поприбрали са някакво количество. Според пресата и японски алпинисти са почиствали и са свалили 500 кг. боклук.
Другият проблем, който не ми дава мира са шерпите. Шерпите носят: храна, екипировка, багаж, техника... дори алпинистите, които са ги наели. Има шерпи, които са качвали Еверест по 10 пъти. Има един, никъде не срещнах името му, който е поставил рекорд сред шерпите и е качил Еверест 21 пъти.
Двадесет и един пъти, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ, единственият за момента на планетата, качил върха двадесет и един пъти!
А ние даже не знаем името му.... нали?! Знаем, че на тях им плащат за това, което вършат, но те не са ли равни на останалите, защо техните качвания и рекорди не се броят? Защо за подвизите им се мълчи. Много често се е случвало шерп да спасява бедстващ алпинист, независимо, че не му влиза в работа... и не му е платено за това.
Покорители разказват, че около върха има минимум 200 трупа. Също споделят, че се усеща свръхестествено присъствие там. Много от тях споделят, че в най-трудната част виждали тъмни сенки и са разговаряли дори с тях. Едва ли не сенките са споделяли стратегии за качване и слизане от върха и едва ли не благодарение на това те са оцелявали.
Страшничко е посланието, което идва от върха на върховете: мини през трупове, но стигни и увенчай егото си със задоволство.
Каква е връзката с отминалия Черен петък ли? Ето тази - отивайте да пазарувате, накупете тонове ненужни вещи, бъдещи отпадъци и подпомагайте безсмисленото функциониране на тази безумна система, в която оцеляваме...
П.С. На върха са оставили живота си трима българи: Христо Проданов, Христо Христов и племенницата на първия, Мариана Масларова. Всички те са останали в мъртвата зона, като Мариана е искала да е първата българка качила върха, но така и няма доказателство до днес, че е успяла.
Царство им небесно!
Коментарът е публикуван във фейсбук страницата на Пипа Че