Мини през трупове, но качи Еверест

Здравейте съотечественици,

Честит ви Бляк фрайди!

Присетих се онзи ден за едно филмче, което бях гледала за Еверест, където една покорителка, възрастна англичанка, разправяше как идва един момент, в който влизаш в т.нар. Мъртва Зона, която започва от височина 8600 метра до заветните 8848, където виждаш само замръзнали трупове, стоящи на студа, бурите и снеговете от години.
Разбира се това доста ме впечатли и се разрових за подробности...
Оказва се, че... всъщност не знам от къде да започна, понеже искам да засегна расизма, толерантността, себеотдаването, лудостта и най-много - безумието, което живеем...
Та, оказва се, че отивайки да покоряваш този топ на Земята, ти всъщност оставяш всичкото си възпитание и култура, особености, характер и прочее общо приети норми за поведение в социума някъде долу в последния базов лагер и единствената ти и заветна цел е да качиш себе си и да се свалиш от там, за да се прибереш обратно в къщи и там да кажат "той покори покрива на планетата". Независимо, че качвайки се и - забележете - слизайки, ти срещаш бедстващи алпинисти. Срещаш ги, чуваш на следващия ден, ако си късметлия да се върнеш от върха, че още са живи и бедстват, след това още ден два те оцеляват там, после просто умират, прегърнати от бялата смърт.
Но на каква цена...
Вие представяте ли си, че това е прието там и не се коментира, не се счита за съучастничество или подбудителство към самоубийство...
Намерих един случай, в който жена бедствала под върха, покрай нея преминавали други алпинисти, някои поспирали и давали от собствения си кислород. Други просто я зоабикаляли, стигали горе и се връщали и два дни по-късно разпитвали за нея в лагера другите идващи от горе и те казвали, че е още жива. Все пак на третия ден тя починала, а след няколко дни някой просто я отместил от пътя за да не се пречка.

В цялата тази безумица било замесено семейство, което опитало да й помогне, но в един момент трябвало да избират, те ли да оцелеят или тя... и я оставили... Явно връщайки се в ежедневието си не намирали покой за извършеното или неизвършеното и 7 г. по-късно се върнали за да свалят трупа й. Което не било никак лесно, все пак успели да я пренесат в някакво място, като ров, където направили нещо като символично погребение.

Трябва да отбележим факта, че на 8000 м. всичко, което ти се случва, при този студ, е нереално - влизаш в някаква медитация и вървиш нагоре. Нещо като продължаваща с часове асфикция, премесена с много студ и адреналин. После правиш кръгом и слизаш долу, като движенията ти са толкова забавени, че все едно се опитваш да тичаш под вода, заедно с липсата на въздух.
Въпреки всичко за моралния проблем свързан с покоряването на Еверест започва да се говори едва през 2015 г.

Разбирате ли?! Преди две години само.

Случката е потресаваща - покорител без два крака с протези сбъдва мечтата си да се качи до върха, но по пътя, който е тесен към 20 см. е паднал и умира бавно друг алпинист, така че, този с протезите трябвало да го прескочи за да продължи и да го прескочи отново на връщане, както направили и всички останали експедиции същия ден. Чак като стигнал у дома признал тази нелепост и тогава, покрай рекорда му, да качи върха без крака, се вдига и скандалът. ПРАВИЛНО ЛИ Е ТОВА да оставят хората, нуждаещи се от помощ там, да умират. Като кучета, като стар кон. Като нещо незначително.
Разбира се няма кой знае какъв обществен отзвук на проблема и никакво решение.

Преди година пък, група непалски шерпи решили да направят акция по почистването на върха, защото, оказва се, че там е прието, като ти свършат бисквитките да си хвърлиш опаковката, да си зарежеш кислороднаат бутилка и въобще всичко, от което не се нуждаеш. Така в момента, около 70 г. по-късно от първия стъпил човешки крак там, Еверест прилича на бунище. Все пак, акцията по почистването в частност е успяла, поприбрали са някакво количество. Според пресата и японски алпинисти са почиствали и са свалили 500 кг. боклук.

Другият проблем, който не ми дава мира са шерпите. Шерпите носят: храна, екипировка, багаж, техника... дори алпинистите, които са ги наели. Има шерпи, които са качвали Еверест по 10 пъти. Има един, никъде не срещнах името му, който е поставил рекорд сред шерпите и е качил Еверест 21 пъти.
Двадесет и един пъти, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ, единственият за момента на планетата, качил върха двадесет и един пъти!

А ние даже не знаем името му.... нали?! Знаем, че на тях им плащат за това, което вършат, но те не са ли равни на останалите, защо техните качвания и рекорди не се броят? Защо за подвизите им се мълчи. Много често се е случвало шерп да спасява бедстващ алпинист, независимо, че не му влиза в работа... и не му е платено за това.

Покорители разказват, че около върха има минимум 200 трупа. Също споделят, че се усеща свръхестествено присъствие там. Много от тях споделят, че в най-трудната част виждали тъмни сенки и са разговаряли дори с тях. Едва ли не сенките са споделяли стратегии за качване и слизане от върха и едва ли не благодарение на това те са оцелявали.

Страшничко е посланието, което идва от върха на върховете: мини през трупове, но стигни и увенчай егото си със задоволство.

Каква е връзката с отминалия Черен петък ли? Ето тази - отивайте да пазарувате, накупете тонове ненужни вещи, бъдещи отпадъци и подпомагайте безсмисленото функциониране на тази безумна система, в която оцеляваме...

П.С. На върха са оставили живота си трима българи: Христо Проданов, Христо Христов и племенницата на първия, Мариана Масларова. Всички те са останали в мъртвата зона, като Мариана е искала да е първата българка качила върха, но така и няма доказателство до днес, че е успяла.
Царство им небесно!

Коментарът е публикуван във фейсбук страницата на Пипа Че