Част от най-яростните критици, вкл. професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след провала на Виденовото правителство, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) именно на Корнелия Нинова.
Вчера в телевизионно участие народният представител от БСП професор Румен Гечев разви публично няколко тези, които могат да се обобщят така:
1. Манипулация е, че правителството на Жан Виденов е изработило правилата на работническо-мениджърската приватизация. Правилата са от 1992 г., а правителството на Виденов е направило само една промяна в тези правила, и то в полза на работниците. Самата приватизация е дело на Костов, по неговите правила, в полза на неговите хора.
2. Същото правителство няма вина и за фалита на банките от 1996-а, там отговорна е била БНБ.
"Да прехвърлят грабежа върху нашата партия, няма да го допусна! Партията е разделена. Това ѝ нанася вреди", заяви депутатът.
Тезите на проф. Румен Гечев доста напомнят на тезите на колегата му от така наречената вътрешна опозиция в БСП Красимир Янков. Неотдавна той също използва в интервю по национална телевизия приватизацията на фирма „Техноимпекс” от РМД (в което участие има Корнелия Нинова), като повод за „приятелски огън” по лидера на партията и опит уж от принципни позиции да атакува ръководството на партията.
Така направеното телевизионно изложение на проф. Румен Гечев в качеството му на народен представител и член на Националния съвет на Социалистическата партия предизвиква серия от въпроси.
Първият въпрос е - кой атакува ръководството на БСП? Опонент или съратник?
БСП е демократична партия с дългогодишни традиции на свободен вътрешен дебат, който е не личностен, а преди всичко – идеен. В този смисъл БСП не прилича на нито една от другите водещи партии в днешна България – бидейки лидерски, в тях идейното начало е притъпено (заменено с лична лоялност към партийния лидер), фасадно или формално (членство в съответната европейска либерална, консервативна или някаква друга структура), а конфликтът с партийния „гуру” е равнозначен на политическа смърт.
Днес в БСП най-острите говорители срещу Корнелия Нинова са представителите на „вътрешната опозиция”, които обичат да се представят като жертви на натиск от ръководството, като гонени (едва ли не противоуставно) като „врагове с партиен билет”.
Но такива ли са те?!
Изразяването на вътрешнопартийна критика не им е отнето, критичните им думи не са санкционирани с изключване от партията или заглушаване на мнението им на партийни форуми, не се санкционира даже и фактът, че те бързат да изразят становищата си не пред легитимните органи, където да търсят (ако успеят) съюзници и подкрепа, а преди всичко в сензационни формати по телевизиите.
Интересно е кои са най-активните говорители на „вътрешнопартийната опозиция”.
Това са не само загубилите избора за председател по време на конгрес бивши членове на ръководството на БСП, но и съюзниците, които подкрепиха Корнелия Нинова при избора ѝ на висшия партиен форум – Георги Гергов и Красимир Янков. Фактът, че преди близо две години част от тях яростно атакуваха предишното ръководство начело с Михаил Миков (с което сега са в негласен политически съюз) и подкрепяха Нинова, а след като не получиха желаната от тях политическа реализация под формата на най-високи постове (в партийното ръководство или в държавната администрация като част от „голяма” коалиция на БСП и ГЕРБ), обърнаха нагласите си и днес са сред най-яростните критици на ръководството, избрано и с гласовете на техните привърженици. Гореспоменатото говори за всичко друго, но не и за принципност, последователност и морал в политиката.
Един детайл, който също смущава, е, че част от най-яростните критици, вкл. професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след провала на Виденовото правителство, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) именно на Корнелия Нинова, която като партиен лидер се застъпи за включването им в листите на левицата за последните избори и ги прие в екипа си на „Позитано”.
Ключов е и въпросът - кого обслужват тези атаки?
В рамките на последната календарна година Българската социалистическа партия излезе от политическата летаргия, в която бе изпаднала след 2009-а.
БСП показа новаторски подход в издигането на кандидатура, организира активна предизборна кампания и постигна ключова победа на президентските избори в лицето на ген. Румен Радев и Илияна Йотова.
Левицата удвои броя на народните представители в 44-тото народно събрание (от 39 на 80), подмлади и обнови радикално парламентарната група, а загубата на вота е продукт не толкова на собствените грешки (преекспонирани услужливо в медиите), а преди всичко на яростната мобилизация в името на оцеляването на цялата политическо-кадрова машина на ГЕРБ (държавна и местна администрация от над 100 000 души – назначени „по братовчедски” или със зависим от управляващите бизнес).
БСП за пръв път през последното десетилетие е равностойна опозиция на ГЕРБ, предлага алтернатива за управлението на страната, комбинира социалистическия курс (започнат при предишното, но конкретизиран и уплътнен при новото ръководство) с организационна мобилизация и вътрешни реформи.
Мъдро достижение на БСП е отказът да влезе във вредната (виждаме примерите с Германия и Австрия) „голяма” коалиция на лявото с дясното, с основния опонент ГЕРБ, както и отказът от остарелия и неработещ социаллиберален компромис и колаборационизъм с ДПС (виждаме цялостния електорален крах на конформистката социалдемокрация – от Гърция до Франция).
Обратното, настоящото ръководство на БСП води курс, сходен с единствените успешни примери на лявото в Европа – лейбъристите на Корбин във Великобритания и широкия ляв съюз в Португалия, който отказа да спазва наложените опорни точки на Партията на европейските социалисти.
Стародавна истина е, че крепост, която не се поддава отвън, се атакува отвътре. Почивайки върху принципа, че най-добрата защита е атаката, след разкритията за кумовско-сватовските назначения по места, за корупцията при оградата по границата и ремонта на НДК, за местния феодализъм и престъпната дейност на кадри на ГЕРБ (Добрич, Септември, Червен бряг, Козлодуй, Хасково, Свиленград), управляващите се опитаха да подменят темата на политическия дебат и да издигнат опорната точка за „приватизаторката Нинова”.
Но когато сглобката се оказа твърде прозрачна и дори главният прокурор я опроверга, като втори говорител по темата бе активирана т. нар. вътрешнопартийна опозиция. Съзнателно или неосъзнато, ръководни социалисти атакуват лидера си с подменени тези. Не с принципни аргументи, а полуистини и разсъждения „за човека”. Крокодилски са сълзите им за единството на партията и грижите за нейната кадрова „чистота”.
Нима единството на БСП не е грижа и на тези, които не са съгласни с ръководството на Нинова?!Нима разделението не идва най-вече заради атаките отвътре, заради претенцията „Стани да седна”?
Т. нар. опозиция в БСП, преди да продължи с атаките, е длъжна да се заяви организационно и да даде ясен и откровен отговор: Какви са различията ѝ с ръководството? Дали са персонални – излъгани надежди за постове, лични амбиции? Дали са на тактическа основа – срещу провеждания ляв курс на радикална опозиционност? Дали са идеологически – на социаллибералния вектор в политиката и икономиката срещу ясната лява идентичност, която настоящото ръководство поддържа (самият професор Гечев се гордее със специализациите си в САЩ преди 1989 г. и факта, че е първият автор на лекционен курс по „икъномикс” в български ВУЗ след 1989-а)?
И още нещо важно – обяснимо е желанието на вицепремиера от правителството „Виденов” Румен Гечев да промени със задна дата и двадесетгодишна давност епилога на управлението в периода 1995-1997-а, завършило с масови протести на социална основа.
В политиката истината не е в детайлите, а в резултата. А резултатите на кабинета „Виденов” са видни и в т. нар. масова приватизация, която излъга очакванията на милиони българи да бъдат собственици на създаденото с ума, труда и таланти им.
Вместо това масовата приватизация се оказа грандиозна илюзия, подмяна на надеждата да бъде запазено построеното в годините на социалистическо съзидание. Да не говорим, че фалитът на банките, хиперинфлацията, хаосът не може да са изолирани явления, неподвластни на волята и действията на правителството. Но със сигурност са функция на бездействието и неподготвеността на едно правителство да реагира и овладее ситуацията.
И днес, 20 години след 4 февруари 1997-а, БСП е нарочена за неспособна да управлява именно заради печалния резултат на тогавашното правителство, на ината му и неумението да предложи нужните идеи за изход от кризата.
Накрая няколко авторски думи от морално естество.
Давам си сметка, че подписът ми под този текст е удар и върху самия мен – като член на БСП, като колега преподавател и като приятел на Румен Гечев. Ние с него сме от едно поколение, дължим професионалното си и лично развитие на партията, в която членуваме от десетилетия, една и съща партийна организация ни е избирала за делегати на партийни конгреси.
Еднакво се радваме на успехите и тъжим за грешките. Но тук става дума за доверие, за лоялност, за загриженост, каквито са ни оказвали и на нас, дори когато са били в аванс. Както сега е случаят с Корнелия Нинова. Не е угодила и не може да угоди на всички – ние сме стотици хиляди. И аз имам претенции към нейния стил и методи на ръководство. Но фактите в нейна полза са повече и са налице, липсва ѝ сериозна алтернатива дори от проф. Гечев.
Ще дойде следващият конгрес – време на равносметка, на критики и на признание. Да го дочакаме като зрели и отговорни личности.
Коментарът на проф. Димитър Иванов е публикуван в epicenter.bg.