– Здравейте, Пицария Палермо ли е?
– Не, господине! Това е пицария Google.
– Ясно, значи съм набрал грешен номер?
– Не господине, Google купи пицарията.
– Добре! Тогава моята поръчка е…
– Господине, желаете ли да поръчате обичайното?
– Обичайното? Познавате ли ме?
– Според нашия идентификационен регистър за обаждания, последните тридесет пъти сте си поръчали пица със сирена и наденица, с дебела кора.
– Добре! Това ще е!
– Съгласете се да ви предложа, този път да пробвате рикота и рукола със сухи домати…
– Не, аз мразя зеленчуците.
– Сигурно затова холестерола ви е много висок…
– Откъде знаете това?
– От ръководството на абонатите. Там има резултатът от кръвните ви изследвания за последните 7 години.
– Добре, но не искам тази пица! Аз отдавна пия лекарства за високия холестерол.
– Не сте приемали лекарството редовно. Преди два месеца сте си купили само една кутия с тридесет таблетки от аптека на Марешки.
– Купих още хапчета от друга аптека.
– Не мога да намеря такава трансакция от кредитната ви карта!
– Защото платих в брой!
– Не е възможно! Не сте изтеглил толкова много пари според банковото ви извлечение…
– Защото имам друг източник на пари.
– Защо тогава това не е отразено в последната ви данъчна декларация? Да не би, да получавате доходи от недеклариран източник?
– Какви въпроси ми задавате? Достатъчно! Писна ми от Google, Facebook, WhatsApp и Twitter! Ще отида на остров, на който няма интернет и мобилни телефони и никой няма да ме шпионира.
– Разбирам ви господине, но в такъв случай ще се наложи да си подновите задграничния паспорт, защото е изтекъл още преди шест месеца…