Преди около десетина години българите започнаха да се отказват от стремежа да следват и достигнат по-напредналите народи.
Това коментира в профила си във Фейсбук Христо Комарницки.
Най-тарикатите от тях решиха, че е по-добре да го направят индивидуално, премествайки се физически. Останалите се вкопчиха в ненадминатата Оникалност и Ентелегентност на българския народ, полегнаха в сладкия бутафорен спомен за славното Минало, гарниран с уюта на соц носталгията. Отказът от полагането на усилия закономерно дойде с добрия бат ' Коледа за ежедневна употреба, който щедро раздава всичко необходимо.
А Западът ставаше все по-лош, загниващ и пропаднал, досущ като в доброто старо време на „Работническо дело”.
Така България се превърна в остров на агресивната алчна посредственост и простащина, тъмна дупка в покрайнините на Империите.
Тук не важат универсалните правила, ценности и добродетели. Ако решиш да живееш почтено, се превръщаш в аутсайдер, обект на насмешки и подигравки.
Стана престижно и гаранция за успех да си невъзпитан, невеж, неук, дори неграмотен.
До къде мислите ще ви доведе всичко това?