Коментар на Стоян Николов - Торлака за Биволъ
„Мъж от Монтана ще прави подписка за отделянето на Северозапада от България. Тя реално не е започнала, но се очаква това да стане скоро, защото идеята и целите са конкретни. Според инициаторът Борислав Каменов с отделянето си от България регионът на практика ще се отдели от корупцията и бедността. Още не е ясно дали ще се иска само автономия или трите области ще се присъединят към Румъния…“, пишат колегите от Зовнюз. Предполагам първоначалната реакция на всеки, особено на хората, които не познават особено добре ситуацията в Северозапада е от сорта на „бахти тъпнята!“.
Такава беше и моята преди няколко години. В продължение на доста време се прибирах в родния си край много рядко, за много кратко и отново хуквах да си върша задачите, та основната информация за случващото се там получавах от сухите статистики и най-вече от разговорите с близки и приятели. Да, знаех, че положението е тежко, но на кого ли пък му е леко?
Напоследък обаче ми се удава възможност да прекарвам повечко време в Северозапада и подобни настроения не предизвикват в мен нито недоумение, нито учудване, нито пък гняв. Да, цялата пушилка, която се вдигна покрай мнимата подписка на господин Каменов, е поредната лоша реклама за онова забравено парче от Родината, но какво пък? И без това преобладаващите настроения в останалата част на България са негативни, в огромната част от случаите абсолютно необосновани, но категорични.
Достатъчно е да се погледнат официалните данни за централните инвестиции в различните региони на България, за да ви стане ясно, че хомо северозападус може и да не е беден, оскотял или бежанец, защото е тъп, мързелив и некадърен. Не говоря за драматичните изследвания за най-бедния регион в ЕС. Те могат да бъдат оборени с едно „мързи ги, бедни са“ и толкова. Имам предвид инвестициите в инфраструктура, иновативни технологии, изобщо даването на държавни пари за всичко, което може да създаде благоприятни условия за развиване на бизнес среда. Ами, дисбалансът не само със столицата и традиционно обгрижваните региони покрай магистралите, но и със по-периферните райони е стряскаща.
А Северозападът не е като да няма дадености. Природни, стратегически, исторически, всякакви. Защо тогава никой не инвестира там ли? Много просто. През XXI век хората избягват да си вкарват парите в региони, дотолкова изоставени, че от точка А до точка Б може да се придвижиш само с хеликоптер, без да ти изпаднат пломбите? Само помислете какъв тласък на икономиката би дала възможността да развиваш бизнеса си в Северозапада и да се възползваш да изнасяш продукцията в ЕС през Дунав мост 2 или по самата речна артерия през пристанищата. Като сметнеш и ниските за средните нива на страната заплати, ниските наеми на помещения и по-облекчените транспортни разходи. Помислете и колко по-голяма икономическа стойност би имала държавна инвестиция дори само в качествен път, свързващ „магистрала“ Хемус с трите областни града и Видин мост 2. Това обаче е приоритет на всички политици само, докато минат изборите. После нещата си продължават постарому.
А „постарому“ значи следното. Населеното място, в което живеете не е като в йовковите и елинпелиновите времена. Независимо дали е окаяно селце или областен град в Северозапада. Няма попа, даскала и кмета. Има едни преплетени свински чИрва, които държат политиката, икономиката, обществения живот… Държат всичко. Да, в цялата страна ситуацията е подобна, но в Северозапада 90% е така. Сякаш там се извършва пилотния опит за налагане на подобен модел навсякъде.
Може да сте много добър в професията си, но, ако излезете на площада да изразите гражданска позиция срещу дадено беззаконие, още на следващия ден сте на улицата. Защото шефът ви е (или е пръв приятел) на кмета, които е обвързан със зависимости към „ония горе“, пък представителите на институциите, които могат да ви защитят по буквата на закона, няма да го направят, защото и те пазят „хляба си“.
Нямате особен избор къде да започнете работа, така че в крайна сметка силните по места могат да ви принудят да се водите на половин работен ден, но да бачкате здравата по дванайсет часа. И никой няма да ги спре. Никой няма да изпрати проверка, да отрази нарушение… Никой. Защото са навързани като свински чИрва. Могат да ви оберат, пребият, да се гаврят с вас. Ако са хора на свинските чИрва никой няма да ги докосне с пръст. Не говоря наизуст. Знам десетки, ако не и стотици подобни случаи.
Ако ли пък решите да правите законен бизнес и не сте свързани със свинските чИрва, няма да стане. Ще ви побъркат от проверки и ще ви доят под масата, докато ви откажат от желанието за живот, не от бизнеса.
Та, затова и вопъла за автономия. Защото хората в Северозапада хич не ядат доматите с колците и знаят, че подобен брутален неофеодализъм няма как да се осъществява без любезното съдействие на централната власт. Да, автономиите, независимостите, присъединяването към Сърбия, Румъния или Марс са пълни простотии и се опитах да го покажа още преди години в художествен стил. Това обаче не променя факта, че в Северозапада липсва държавност повече от във всеки друг регион. И това вече не се търпи. Когато издевателствата върху достойнството, личността, мечтите, желанието за нормален живот минат определена граница, се стига до лудост.
Дали не е добре всички да се отделим от централната власт и да оставим един анклав около жълтите павета, в който те да си командват и никой да не им обръща внимание? Защото в самата си същност никога не започналата какъвто и да било преход наша държава работи така. Докарва дадена част от обществото до лудост, маргинализира я, пропъжда можещите и непреклонните, а после я сочи с пръст като виновник за бедите. Хората в Северозапада не са виновни. Може да са отчаяни, търсещи сламка като удавници, но не са виновни, мързеливи или дебили. Те са жертва. Жертва на един тих, но огромен геноцид и на много незапознати със съдбата и настоящето на този край всичко може да се струва смешен плач, но не е. Плод на безкрайна умора на маТРиала е. И все някога нещо ще се счупи. С гръм и трясък…