Има една граница на безнадеждност на медийната ситуация, отвъд която разговорът за нея става безсмислен. Тя бе премината преди доста години. Ясно е, че в обозримото бъдеще, промяна в модела на финансиране на частни телевизии, вестници и сайтове няма как да има. От едната страна ще идват пари, източени по един или друг начин от държавата. От другата, ще има финанси заради смесица от искрена филантропия и сметки, понякога криви, за обществено влияние. Медийният бизнес, освен на двете големи телевизии, отдавна е кух, с много малко изключения – той не генерира положителен паричен поток, а непрекъснато изисква вложения. Изключение правят публичните телевизия и радио, за които има подсигурено финансиране от данъкоплатците. Ала там, както всички знаем, номерът винаги е бил да се яхнат политически.
Затова, уважаеми интелигенти, моля Ви! Долу ръцете от Емил Кошлуков! Още повече, че понастоящем той е идеалния водещ на предаване за българското общество. Прекъсващ гостите си, майсторски симулиращ истински въпроси и дебат, неспособен да овладее разговора в студиото, съумяващ хем да е на страната на събеседниците си, хем да е верен на собствената си позиция. И е играещият политик, смигващ съучастнически на партийците, и е журналистът, призван да им поставя трудните въпроси. Предаването му хем е актуално-публицистично, хем лайфстайл-фолкаджийско. Ако някоя вечер остане без гости, Кошлуков би могъл перфектно да изиграе коя да е от спорещите страни. А защо не и двете? На разделен екран, разбира се. Перфектната балканска чалга версия на „Hard Talk“ по Би Би Си.
Фалшиви новини и патриотична закваска
Овладяването на БНТ заслужава отделна глава в драмата на българските медии, но тук няма как да се спрем на него. Това, което мина почти незабелязано е, че преди да забърка кашата с “Денят започва с култура”, програмният на „Канал 1“ сътвори друг, не по-малък гаф, срещу който нямаше протести. Наливайки вода в мелницата на вярващите в световната антибългарска джендър конспирация, Кошлуков публикува във фейсбук профила си снимки на агитационна брошура на немски. Според поста му, това били упътвания за полово възпитание на деца, подкрепени от германското министерство на здравеопазването. От тях е видна традиционната морална поквара на западния капитализъм – обучение по мастурбация и хомосексуализъм за деца и други подобни. Всичко това обаче е пропагандна брошура на националистическия седмичник „Юнге Фрайхайт“. Някой може да възрази, че всеки има право да разпространява фалшиви новини, особено в собствената си фейсбук страница. Но все пак, когато си на подобна управленска позиция в обществена медия е въпрос на елементарна хигиена да проверяваш източниците си. Освен, разбира се, ако не си избрал да принадлежиш към онези, които съзнателно снабдяват и без това обилно натореното българско публично пространство с хибридни тези и лъжи. За да го разделиш, объркаш и обезсмислиш още повече.
Впрочем, ако у нас имаше журналистика, досега някой да се е сетил да приклещи Кошлуков с въпрос за името (или поне пола – съответно първи, втори или трети) на примерно шефа на информацията или на режисьора на пулт в телевизия “Алфа”. Припомням – това е телевизията, на която политикът-журналист-водещ представи документи, че е бил програмен директор. Ала най-силният аргумент, че никога не е работил в партийната телевизия на “Атака” дойде именно от едномесечния му престой на „Сан Стефано“. Защото за разлика от него, “Алфа” взе изключително плавно и елегантно завоя си към властта. От радикален, войнстващ национализъм, враждебен език, руски и съветски филми, тя започна да разпространява по-зрели и уравновесени, консервативни, както е модно да ги наричат днес, послания и съдържание. От народен “остен”, телевизионният Волен се превърна в поредното безинтересно и добре смазано винтче в системата. Доколкото преходът към овластяването на Куши прилича на взлома на магаре в стъкларски магазин в 3:46 ч. сутринта, по нищо не личи тъкмо той да е “програмирал” телевизионния преход на “Атака”.
Протестна солидарност по балкански
Иначе, рехавият протест в защита на “Денят започва с култура” надали е изненадал някой, запознат с проблемите на медийната гилдия. Добре е, че изобщо някой е събрал кураж да изрази обществена подкрепа. Тук му е мястото да се спомене, че най-голяма заслуга за обезсмислянето на идеите за журналистическа солидарност и синдикат през изминалите годините има съюза на българските журналисти. Бездействието на казионната, но имотна организация улесни потъпкването на честта и достойнството на медиите. Някой да знае с какво се е занимавал СБЖ в годините, в които журналистиката в България де факто престана да съществува? Все с интересни работи. Миналата година, например, съюзът стана съорганизатор на подкрепената от руското правителство международна конференция “Тероризмът и електронните медии” в София. И все пак, когато не пуска безмислени прес съобщения и не издава съюзни карти на хора, които нямат или имат малко общо с професията, СБЖ се занимава с най-същностната си дейност – мислене и съзерцаване на имотите, които притежава. От обявление на сайта на организацията се разбира за наскоро удължен конкурс за отдаването им под наем.
Оттук накъде? За да открием положителен пример е нужно просто да погледнем на Запад към… Македония. Парадоксално, но онова, на което можем да се научим от балканските събратя, изправени пред много по-сериозни проблеми от нашите е именно журналистическа солидарност. Ана Петрушева, директор на клона на балканската мрежа на разследващи журналисти „БИРН“ в Скопие, отличава две организации, които според нея реално работят за правата на журналистите и за свободата на изразяване в Македония. Първата е независимия синдикат на журналистите и работещите в медиите (ССНМ), който съществува от 2010 г. Втората е сдружението на журналистите в Македония, което е член на международната федерация на журналистите. “Те имаха основна роля за освобождаването на несправедливо осъдения журналист Томислав Кезаровски преди няколко години. Не само организираха многобройни протести, но мобилизираха международна подкрепа и принудиха правителството да го освободи”, казва тя. Кезаровски е арестуван през 2013 г. по обвинение, че негова публикация е разкрила идентичността на защитен свидетел. По-късно, въпросният свидетел признава, че показанията му са били дадени под натиск.
Марина Тунева, директор на етичния съвет на медиите в Македония (СЕММ) споделя, че всички медийни организации в Македония са организирали протести, когато журналисти са губили работата си. “В някои случаи, макар и не във всички, те победиха”, разказва тя. При това става въпрос за частни медии. Имаше отделни случаи с журналисти, които са били заплашвани, че ще загубят работата си и те (медийните организации – бел.авт.) помогнаха това да не стане“, казва още тя. “Най-хубавото е, че медийната общност е много добре координирана и организирана. Има голяма солидарност във всички асоциации и в гилдията, и заслугите не могат да се припишат само на една или друга от тях.” Тунева продължава по-нататък: “Солидарността е най-специфичното нещо, което може да се каже за Македония по отношение на проблемите в медийната сфера.”
Все още някой да смята, че българи и македонци много си приличат?
Коментар на Димитър Ив. Ганев публикуван в "Редута".