Когато през 1960 г. един дипломат обвинява в ООН Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов изригва в яростна тирада, която според легендите приключва с това, че той си събува обувката и започва да удря с нея по трибуната. Историята мълчи дали последният детайл наистина е автентичен, но този епизод остава в аналите като символ на яростното отричане на очевидни истини.
Подобна тактика в момента е избрало българското правителство, за да постигне напредък по влизането в Шенген и еврозоната. България отдавна изпълнява формалните изисквания, но я спират "политическите критерии" - деликатното определение за корупцията и превзетите институции тук.
Вместо да се опита да покаже някакъв напредък в отстраняването на тези проблеми, правителството реши да обяснява, че всъщност тук не се случва нищо необичайно и че изследванията за корупцията не са достоверни.
Тактически това е правилен ход. Сега има благоприятно стечение на политически обстоятелства - ЕС има желание да покаже жизнеността на европейския проект, а европредседателството ни дава някакво, малко по-голямо влияние. За България е много по-добре да бъде корумпиран член на еврозоната, отколкото пак корумпирана, но във втората скорост на съюза.
Проблемът е, че тактиката "Хрушчов" очевидно не сработва. Тази седмица холандският премиер каза в очите на Борисов, че преди влизането в Шенген има да се свърши още работа. Президентът на Бундесбанк заяви по повод намеренията на България да кандидатства, че "едно прибързано присъединяване – на всяка цена – в крайна сметка не е от полза нито за съответната държава, нито за валутния съюз и ЕС като цяло".
Накратко, няма да стане без борба с корупцията и здрави институции. И тъй като за това не се работи, още по-накратко - няма да стане.