Целта на евросубсидията за животновъди е опазване на биологичното разнообразие, но начинът, по който се прилага в България, всъщност задълбочи проблемите.
В Европа големите тревопасни като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози са били напълно или почти напълно изтребени за разлика от други континенти. Тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли около селищата в по-ниските райони - равнини и предпланини (т.нар. стационарна паша) или са се премествали от планините в равнините и обратно в зависимост от сезоните. Последното, т.нар. номадско, животновъдство е било развито в миналото и в България, но при социализма повсеместно запада.
Преди това самите пастири са поддържали в много от планините - Стара планина, Осогово, Витоша, части от Родопите и Рила, високопланинска безлесна зона, като ежегодно са опожарявали и унищожавали храстите, основно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази практика започва бързото възстановяване на дървесната и храстовата растителност, което води и до намаляване на много видове животни, свързани с откритите местообитания.
С цел "възстановяване" на биологичното разнообразие в много от високите планини, особено Пирин и Централния Балкан, беше допуснато субсидиране на паша (т.нар. пасторализъм) в планинските пасища по мярка "Агроекологични плащания" на програмата за развитие на селските райони. Загубена обаче беше причинно-следствената връзка. Самите животни не унищожават тази основно иглолистна растителност като клека и хвойната, защото не става за ядене.
При субсидирането дирекциите на националните паркове раздават т.нар. пасищни участъци. Но тъй като не се отчита какъв процент от тях е подходящ за паша, животните, които винаги са повече от капацитета, преизпасват и унищожават подходящите места.
От друга страна, в планините, например в Пирин, са докарани какви ли не породи, неприспособени за паша в такива места. Те страдат от климата на високите планини, боледуват, трудно се придвижват, храната и водата не са им достатъчни. А също така плашат и гонят дивите животни, които и без това са малобройни - диви кози, елени.
Номадите са ползвали билата на планините за паша само през лятото. Сега случаи като с конете в Осогово са често явление - заради целогодишното оставяне на животните да скитат свободно в планината и извън човешки контрол. Това е опасно за тях, защото загиват от снегове, студове, хищници и др. Но те могат да се превърнат и в опасност за хората - вече има много оплаквания от срещи с агресивни жребци, бикове, пастирски кучета и др. Дано да не съм лош пророк, но въпрос на време е да се случат и инциденти с хора.
Моето мнение, а и на колеги, работили по въпроса, е, че това не е животновъдство, а субсидиевъдство, което трябва да бъде прекратено. Паша в чувствителните планински екосистеми може да се прилага ограничено, основно за опазване на традиционни и застрашени местни породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и др.
Мярката "Пасторализъм" не се прилага там, където реално е нужна. Изчезналите големи копитни са се срещали в по-ниските части на страната. Именно в тези райони липсата на домашни животни и упадъкът на селата доведоха до изчезването на крайселските мери (пасища и ливади). На много места те се затвориха, т.е. покриха се с храсталаци и дървета, което намалява биологичното разнообразие и в съседните обработваеми площи. Това е проблем, защото хищните насекоми и птици са важни за контрола на растителноядните гризачи и насекоми.
Нужна е драстична промяна в режима на подпомагане на животновъдството именно в равнините и предпланините, включително и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Тя би подпомогнала както екосистемите, така и поминъка на хората. Домашните животни трябва да са там, където винаги им е било мястото - около селата и градчетата, а не по високите върхове.