В Европа и в Германия днес често се говори за това, че мюсюлманите "внасят" антисемитизъм. Омразата към евреите обаче е част от ДНК-то на християнството, пише в есето си за „Дойче веле“ Кръсто Лазаревич*.
В германския дебат за исляма се забелязва интересна каузалност: винаги, когато баварските политици оповестяват, че ислямът не бил част от Германия, в речите си те припомнят за "еврейско-християнските" корени или традиции на страната. Същевременно се премълчава, че християнско-еврейската традиция в немалка степен се изразява в това, че християни са преследвали, прогонвали и убивали евреи. И когато в европейските домове по Великден пъстрим яйца, това сякаш би трябвало да ни напомни на какво стъпва християнският антиюдаизъм: а именно - обвиняваме евреите, че са предали Христос.
Евреите - в Османската империя
В продължение на близо 2 000 години евреите са гонени от християните. През 1492 г. те са прогонени от днешна Испания - по силата на Алхамбрийския декрет, след като в продължение на столетия преди това те са живели там под мюсюлманско управление. Много от тези евреи намират убежище в Османската империя по покана на султан Баязид Втори. На него се приписват следните думи: "Колко глупави трябва да са испанските крале, за да прогонват най-добрите си граждани и да ги предоставят на най-върлите си врагове."
В османски градове като Солун и Сараево евреите живеят в продължение на векове - до идването на нацизма. Това са исторически факти, които може би се осъзнават, когато говорим за "еврейско-христянски" традиции и същевременно за мюсюлмани, които "внасяли" антисемитизъм. Не е нужно обаче човек да познава тези исторически зависимости, за да е наясно колко абсурдни са приказките за "вносния антисемитизъм". Трябва само да се знае, че нацистка Германия е извършила най-голямото престъпление в историята на човечеството - шоа (изтреблението на евреите).
Експортен шлагер от Германия
Германия, антисемитизъм, внос - да се състави интелигентно изречение, в което влизат тези три думи, просто е невъзможно. Освен може би следното: Антисемитизмът в Германия не е внесен. Антисемитизмът всъщност е най-големият експортен шлагер от Германия, много преди колите, бирата и сандалите "Биркенщок".
Германците са народ, който успява да издигне до държавна политика сигурността на Израел и борбата срещу антисемитизма, и същевременно обаче цяла година да чества реформатора Мартин Лутер, призовавал да се палят синагогите и да се пречи на равините да си вършат работата - под страх от смъртно наказание.
Една европейска традиция
Антисемитизмът е част от Германия и от Европа. Ще го срещнем и при десните, и при левите, както и в центъра. При професорите и при работниците, при Ханс и при Али.
Да, има антисемитски нагласи при мюсюлманите в Европа и в Германия. даже трябва да говорим за това, не само защото 85-годишната Мирей Кнол, оцеляла в Холокоста, беше убита в парижкото си жилище с антисемитски мотиви. И не само защото недалеч оттам преди една година еврейката Сара Халими беше блъсната от балкона от своята мюсюлманска съседка с викове: "Аллах е велик!". И защото недалеч от Бранденбургската врата в Берлин на антисемитска демонстрация беше запалено израелско знаме.
Демонстранти горят израелското знаме в берлинския квартал Нойкьолн
Не, проблемът не е "ислямът" - защото ислямът не е единен. Има много мюсюлмански държави, в които антисемитизмът е издигнат в държавна политика. Има я Саудитска Арабия, която изнася салафизъм; и има Ислямска Република Иран, която неведнъж е заплашвала да унищожи Израел. А сред мюсюлманите в Европа и Германия има и неколцина, които намират това за добре.
Съществуват ислямистки съюзи, които толерират това проповедници на омразата да говорят в джамиите. Съществува "политически ислям", представян от някои от тези съюзи. Съществуват и видни политици, които сключват държавни договори с тези проповедници и участат в подиумни дискусии с хора, които оправдават нападенията срещу евреи.
Трябва да говорим за това как ще се отнасяме занапред към този проблем - макар че сред левите и либералите има хора, които са против подобни дебати. Те подозират в тях "ислямофобия" и не забелязват, че предоставят на десните една много важна тема. Близкоизточният конфликт се води не само в Израел, Газа и палестинските автономни територии - този конфликт се води и в берлинския квартал Нойкьолн.
Какво става в Нойкьолн?
През декември миналата година, когато Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел и уж умерената палестинска партия Фатах оповести "три дни на гнева", аз разбрах за това не от медиите. Разбрах го от моите съседи на "Зоненалее" - може би най-арабската улица в цяла Германия. Има ли сблъсъци в Близкия изток, собствениците на малки магазинчета отрупват витрините със сувенири с палестинския флаг, който се развява над Израел. На тези карти Израел просто не съществува - заличен е.
На пропалестински демонстрации в Нойкьолн обикновено виждаме големи групи мъже, които скандират антисемитски лозунги.
Повечето антисемитски престъпления в Германия биват извършвани обаче от десни екстремисти. И когато десните дрънкат за "вносен антисемитизъм", който идвал от мюсюлманите, най-добре е човек да им покаже среден пръст.
Истина е обаче също, че не е препоръчително вечерно време да се разхождаш по "Зоненалее" с кипа. А годината е 2018-а. В Германия. И е крайно време да направим нещо срещу това.
*Кръсто Лазаревич е роден в Босна и Херцеговина и като дете е избягал заедно с родителите си в Германия.
Днес той живее в Берлин. Работи като журналист и публицист и пише за различни немскоезични медии.