Професор Нели Огнянова коментира в блога си nellyo.wordpress.com подписаното от България споразумение ACTA:
Преди три години, в началото на изключително секретното изготвяне на АСТА, експерти прогнозираха, че ако Холивуд си е поръчал подарък за Коледа, това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement.
През 2010 г. в експертен анализ АСТА беше наречена оръжието на развлекателните индустрии. Сега АСТА получава нови оценки от експертите като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн.
Независимо от това медийната про-АСТА кампания има преднина благодарение на съвършено несиметричната информация, с която разполагат държавата, съответно индустриите на съдържанието, и гражданите. Каквото и да кажат сега представителите на държавата, едва днес - и не по-рано - АСТА официално беше защитена в новините на една телевизия от ресорен държавен служител.
Про-АСТА кампанията има на своя страна и мощта на този бизнес, който е истинският двигател на предлаганото споразумение. Индустриите на съдържанието ни убеждават, че споразумението е отлично балансирано и в него няма нищо ново.
Отлично балансирано ли е споразумението? Или тъкмо обратното, непропорционално се засягат правата на гражданите онлайн?
Според Европейския надзорник за личните данни, опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора, независимо дали са под подозрение, и систематично записване на данни. Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий търговски мащаб).
Отделна тема е какво означава фактът, че България е подписала АСТА в Токио, а например Германия не е. Отделна тема е и действието на АСТА в САЩ (sole executive agreement) – твърди се, че не може да обвърже законодателната власт за промени.
Съществено е, че (вероятно през юни) предстои гласуване в Европейския парламент. Засега Метин Казак , член на ЕП, е говорил по АСТА – напълно в духа на официалната позиция (“ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите”).