Вселената не търпи празни пространства. Да, с клише започвам текста си, но какво от това? Клишетата са се превърнали в такива, защото в голямата си част са истина.
Когато издадох „Северозападен романь“, няма и четири години, клишето ме блъсна лицево първо чрез Старшията, Бащицата, Дъртия, както и да го наричаме все си е татко ми. Не са нужни генетични изследвания, той е. С тия големи глави и с този твърде сходен характер, няма как да не сме си кръвчица.
„Как не те е срам да пишеш така!?“ – възмути се той. „Срам ме е, но търпя!“, отговорих аз, но Старшията не се отказа. „Един писател не може да казва, че ще… такова читателите си“. „Може – отвърнах – Аз казвам, че ще таковам само най-близките си. „Таковането“ е най- интимният момент в съществуването ни. Мило е да „таковаш“. Понякога е и грубо, да, ама ако на всички участници в „таковането“ им харесва, защо не?“. „Не можеш да пишеш така!“ – загуби търпение той. „Мога. И го правя.“. „Другите защо не го правят?“. „Защото разбират литературата по различен начин от мен. Всеки може да пише и чете каквото си пожелае, аутодафето замина с бързия влак“. „И ще пишеш за мандръсанье, пиенье и бой?“. „Ще пиша. И за курви, и за хора, които търсят пътя си, и за такива, които го губят, и за ония, които го намират, и за тия, които са го намерили, но го губят, и за ония, които за го загубили, но го намират“.
Марки не пише. Не е и задължително. Марки загуби пътя. Ако се чудите кой е Марки, говоря за собственика на соцмрежата. Соцмрежа пък означава място, на което много хора се сбират, за да си снимат и показват гозбите, снимките от Бали, новите цици или просто да кажат „Добро утро с чаша ароматно кафе“ и да прикачат снимка на чужда чаша ароматно кафе.
Соцмрежата си стана точно соц. В лошия смисъл на думата. Зуки си повярва. Марки налага правила за комуникацията помежду ни. Страшията се опита да ми обясни как да пиша и как не. Не му се получи. Старшията е най-най във всички отношения за мен. Той си ми е кръвчица, да не говорим колко пъти ми е давал смислени съвети или ме е тласкал в рамото, за да стигна билото. В най-усилния момент. Или пък ми е подавал десницата си, за да ме издърпа от блатото на грешките на растежа. Не веднъж, не и два пъти.
Марки Зуки ми е никакъв. Транспенис ми е за него. Ама се взе много на сериозно. Нарушавал съм правилата на общността му? Коя общност точно? Тая, дето дава личните ми данни на когото там ги поиска от Големия брат? Всичко за мен, всичко за теб, всичко за него, всичко за тях? Може и да не съм особено евроатлантически, ама съм му …л майката. Да, Марки Зуки е инструмент. Инструмент за създаване на едно оруелско смрадливо състояние на неравновесно положение.
Нека да съм пунктуален, за да не си помисли някой, че псувам човечеца без нищо. Клюкарникът все повече предлага. Той знае. Предлага ти услуги, приятели, които не познаваш, фирми, с които не искаш да работиш, страници, от които не се интересуваш… Предлага ти всичко. И!
Иска всичко от теб. Иска го постоянно. „Приеми тези правила на общността“, „Приеми онези правила на общността“…
Клюкарникът е колкото полезен, за да можеш да комуникираш с приятелите си от тия два милиона, дето избягаха от стабилността, развитието и „строим магистрали, режем лентички, кръщаваме еди-коя-си показна акция срещу някой посерко „Заловяването на Хонгелдон“, толкова и вреден.
Няма да говоря за душите ни. Как ги пълним с помия, сравнима само с новинарска емисия. Нито за времето, което губим в четене на гениални произведения на наративното изкуство. Или за великолепни фотографии (обикновено на дечицата и на (ненавиждам тази дума) манджите).
Искам да спра логореята и графоманията си тук и сега. Поне за този текст, не ме отписвайте, има време. Марки Зуки е шибан цензор. В Римската империя, а дори преди това, в Републиката, има цензори. Но той няма нищо общо с братята Гракхи. Той е лайно, уф, извинявам се, ще ме блокират. Той е като ония от ДС. Да си знаете Зуки е десейчик. Не, няма досие, но е десейчик.
Баща ми ме критикува, че пиша нецензурно, защото така е възпитан. Зуки ми блокира профила шест пъти за последните осем месеца, защото е десейчик. Той разпространява личните ми данни сред всички правителства и корпорации, които се интересуват от тях. Прави го. Не само с моите, а и с вашите лични данни, мили деца.
Но! Само да завърша. Марки Зуки не е вечен. Всъщност, нека е жив и здрав още столетие, но социумът, този така очукан, осран и самопреебан социум, има нужда от нова социална мрежа, в която не те цензурират, защото изказваш личната си позиция със собствени думи. И ще я има, най-късно до няколко години, не се съмнявайте. Марки Зуки не е един, дръзновението на духа и силата на информационните технологии в съвремието ни са единствената бяла лястовица. В годините на самовлюбени, лицемерни властници, лъжливи медии и подмолни соцмедии.
Така започнах, така и ще завърша.
Вселената не търпи празни пространства
P.S. Старшията и за този текст ще измисли някоя забележка, никакви съмнения… Ама кой ли го пита? И Марки Зуки никой не го пита, Туркия ке падне!
Автор: Стоян Николов - Торлака, "БиволЪ"