Преди да започне Българското европредседателство мислех, че България трябва да постави своя цел и свой план, които да съобрази с една кръгла историческа дата в това шестмесечие, която да бъде преплетена така, че България да изпъкне като инициатор и фактор пред Европа и пред света. Но изведнъж изникна забравената от 2003/4 г. тема за Западните Балкани.
Това коментира Жоржета Пехливанова за Епицентър.бг.
Така България влезе в новите-стари неудобни обувки на „Мистър Европа“ и се заговори за „инициатива на България за присъединяване на Западните Балкани към ЕС и НАТО“, когато политиката към този регион след разпадането на Югославия на НАТО, САЩ и ЕС беше твърде агресивна и главно насочена срещу ограничаване влиянието на Русия в региона. Всъщност, стратегията е внимателно обмислена и планирана на най-високо равнище в НАТО, САЩ и ЕС, тъй като тя има своя богата предистория и ще бъде и сред основните линии на поведение по време на следващите две европредседателства в региона, това на Австрия и на Румъния. И тук въпросът, както казах, се свежда до ограничаване на влиянието и изтласкване на Русия от този регион.
Налаганите крути санкции от САЩ, ЕС и други страни главно към руските енергийни и военни предприятия, засилената концентрация на военни сили на НАТО около границите й, включително и постоянни учения и демонстрации на сила над Русия целят изолирането й на международната сцена и пазари като водеща в света държава.
Известно е, че след Втората световна война към СССР в „сферите на влияние“ бяха Балканите, поради близки езици, общи религия и минало. След 1989г. и след разпадането на СССР Русия загуби голяма част от влиянието си сред бившите съветски републики и сред бившите нейни съюзни държави в Европа, които /се лашнаха в другия край и/ влязоха в структурите на ЕС и НАТО. Разпадането на Югославия на малки държави и разпалването на стари конфликти превърна този регион в постоянно димящ „барутен погреб“ за Европа. Кръвопролитните войни позволиха на Запада да се възползва и да се установи трайно, както политически, така и военно в така наречените Западни Балкани, но така и не проумя какво са Балканите, за разлика от Русия.
В търсенето на отговор за събудилия се „интерес“ към Западните Балкани попаднах на доклада ‘Bosnia on the Russian Chopping Block: The Potential for Violence and Steps to Prevent It’ на американския Институт за външнополитически изследвания (Foreign Policy Research Institute), който е в основата на този мой дипломатически анализ.
“Балканската сигурност е европейска сигурност”
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск направи неотдавна „блиц“ обиколка в столиците на Западните Балкани и заключението му е, че Европейският съюз трябва да използва Срещата на високо равнище в София на 17 май, за да бъде препотвърдена европейската перспектива пред Западните Балкани, че “балканската сигурност е европейска сигурност”.
Въпросът, който си задават, обаче, балканските лидери е дали Европейският съюз ще съдейства държавите от Западните Балкани да бъдат напълно интегрирани в ЕС и НАТО или ще бъдат оставени сами да търсят своя път, каквато е практиката през последното десетилетие. Затова срещата на високо равнище в София е много важна - тя ще потвърди европейската перспектива на Западните Балкани, в стремежа да се подобрят човешките взаимоотношения и толерантност, дигиталните и инфраструктурните връзки във и между партньорите от Западните Балкани, да се развива сътрудничеството в други сфери от взаимен интерес, включително миграция и сигурността, каза Туск.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер смята, че “на Западните Балкани спешно е необходима европейска перспектива“, предупреждавайки, че би могло да се стигне до повторение на проблемите и трагедиите от миналото.
Бившият външен министър Ивайло Калфин също се произнесе, че “кампанията на Българското европредседателство за присъединяването на Западните Балкани към ЕС е успешна. Важно е процесът по присъединяването на страните от Балканите към Общността да не замре. Има такава тенденция, ако не се поставя постоянно на фокус… Ако на самата среща не стане скандал, което е малко вероятно, ще бъде приета политическа декларация, която да потвърди инициативата за членство в ЕС на страните от Западните Балкани евентуално и реално през 2025г. Русия има своето влияние в региона, но желанието на държавите за присъединяване е по-силно", заключи Калфин.
Президентът Александър Вучич на Сърбия обещава да не влиза в НАТО, но не дава за сега дипломатически статут на руските специалисти в базата в Ниш. Цял свят знае, че тя е в отговор на американската военна база „Бондстийл“ в Косово. Дори и да се казва „Хуманитарен център“. И тук възниква въпросът изоставят ли руснаците Балканите под натиска на Запада при Българското европредседателство? Предстои да видим, защото ние също сме Балканите...
Анализатори и дипломати се питат дали България е само „на верижка“ по темата Западните Балкани?
България прие ли тази мисия със съзнанието, че работи срещу Русия, за да напусне Русия региона и на нейно място да се настанят ТРАЙНО военното присъствие на НАТО, това на САЩ и ЕС? На този въпрос някои отговори дава именно този доклад, но не и на въпроса дали Русия ще се поддаде на масивния натиск на Запада чрез България и ще отстъпи?
Растящото влияние на Кремъл на Балканите е заплаха за сигурността на целия Европейски континент.
В доклада на Foreign Policy Research Institute прозира силното безпокойство на НАТО, САЩ и ЕС от Русия. Според изследователите, които са работили по доклада като експерти “Русия дестабилизира зоната в нова и опасна офанзва“. Те са на мнение, че „Русия се е прицелила отново към Балканите и че контролът в този регион, който е с тъмна история, е част от стратегията на Владимир Путин за изграждане на световен ред по свой вкус.“
Обосновката в доклада:
„Раздвоеният политически и институционален пейзаж на Босна и Херцеговина оставя поле за руска интервенция. Бруталната война 1992-1995, завършила с интервенцията на САЩ и с трудните преговори по подписване на Дейтънското споразумение, подписано в Париж на 14 декември 1995г. разделя Република Босна и Херцеговина още тогава на политически единици: Федерация Босна и Херцеговина, групираща общностите от босненски и хърватски произход и Република Сръбска - общността от сръбски произход.“
Според американския институт Кремъл предоставя полицейска и военна помощ на сръбските власти в Република Сръбска и спомага за сформиране на паравоенни сили от националистическа кройка. Целта е да бъде разрушен съюза между Република Босна и Херцеговина от една страна и от друга - да бъде отслабено влиянието на НАТО. Дестабилизацията на тази зона би усложнило влизането на тази страна и на нейния съсед Сърбия в Атлантическия Алианс, организация, която отказва присъединяване на страни, които нямат ясно дефинирани граници. Руската стратегия отива още по-далече и заплашва с последици цялата обща сигурност в Европа: една изолирана и бедна Босна ще бъде благоприятно място за радикални ислямистки групи.
Експертите на института напомнят, че „С руска помощ, полицията и силите за сигурност на Република Сръбска получават инструкции и екипировка като една армия. През последните години правителството на тази република, ръководена от Милорад Додик е получило голямо количество въоръжение, което е ясно нарушение на Дейтънския мирен договор. Русия се опитва да контролира Западните Балкани и е непредвидима в целта си да пречи на страните, които са в непосредствена близост до Русия, да се интегрират в НАТО и в Европейския съюз.“
И заключението в доклада е: Стратегията на Русия към Западните Балкани е с руска помощ силите за сигурност в Република Сръбска и в Сърбия да получават военно оборудване и тренировки подобни на тези на Армията.
Експертите се аргументират: „Присъствието на ЕС и на НАТО на Балканите – регион, в който Русия счита, че е част от нейната традиционна сфера на влияние – предизвиква безпокойство в Кремъл. В отговор на засилващото се присъствие на Западна Европа и САЩ в региона Русия предоставя техническа помощ и подкрепа, за да се възпре интеграцията на балканските страни към Запада. С тази цел действията на Русия в зоната си на влияние варират от военната до интриги след опита за държавен преврат през 2016г. в Черна гора.
Мирът на Балканите зависи от политическите гаранции и сигурността, предоставени след гражданската война на САЩ и ЕС, когато установиха един вид протекторат в региона. За да спъва присъствието на Запада, Русия подкрепя президента Милорад Додик на Сръбската част на Република Босна и Херцеговина, който заплаши в много случаи с дезинтегриране на държавата, прибягвайки до размирици, ако бъде необходимо.“
„Постепенната експанзия и укрепване на руските интереси в Босна и в нейно обкръжение съвпадат с момент, в който САЩ са по-малко обвързани и с по-малко присъствие в региона. През 2004г. САЩ изтегли своя миротворчески контингент и от тогава поддържа ограничено военно присъствие главно за залавяне на предполагаеми военни престъпници.
През последните десет години САЩ делегира на Европейския съюз решаването на проблемите в региона. Службата на Върховния европейски представител (OAR) е институцията натоварена да наблюдава гражданското изпълнение на Дейтънските споразумения. За съжаление, остана пренебрегнат региона поради липса на интерес на някои държави-членки на ЕС. Липсата на Вашингтон и Брюксел в Балканския регион го напълни с вътрешни и външни сили, които претендират дори да възстановят Босненската държава, останала без функции и банкрутирала.“
Опасенията от руската стратегия на Западните Балкани
Според американския външнополитически институт една от главните заплахи е „Използването на панславянските и източноправослани чувства в руската стратегия“. „Стимулирайки ги, Кремъл изковава една обща кауза с жителите на етническа Сърбия в Западните Балкани. Генерализиран е сръбският национализъм, които цели формиране на Велика Сърбия и предоставя на руските агенти един благоприятен терен за набиране на привърженици за политически и паравоенни дейности.“
В този раздел на доклада се акцентува на просръбските сили за сигурност и ролята на Русия:
„Русия не създаде просръбски милиции в Босна. Тя прибегна към вече създадените групи в тази зона. Това са т.н. “четници” от Втората световна война и „Тигрите на Аркан“ през десетилетието на 1990г. Навремето те бяха въоръжени милиции, които се опитаха да възстановят Сръбската държава като етнически хомогенна. Сега Русия се възползва от тази възможност да дестабилизира Босна, трансформирайки тези групи в организации или сдружения с многостранни цели. Снабдени с широки връзки с основните кланове на местно ниво, те могат да приложат своята сила срещу политическите противници и да корумпират държавни и обществени чиновници и съдии. Когато е необходимо, нараства активността на тези групировки за разпръскване на законни манифестации, да подготвят атентати или да се организират показни бунтове срещу държавата, както стана в Черна гора през 2016г.
Тези организации са трудно контролируеми и могат да провокират голямо напрежение в Босна, което би било катастрофално.
Първо това отслабва НАТО - подновяването на вътрешно етническия конфликт в Босна ще бъде отчетено като провал на усилията през двете последни десетилетия за стабилизиране на региона.
Кредитът на доверие към Алианса като инструмент за гарантиране на сигурността в Европа ще спадне. На второ място - възобновяването на войната ще сложи край на перспективите за влизане на Босна и Сърбия в Европейския съюз.
НАТО, САЩ и ЕС трябва да имат постоянно военно присъствие в зоната на Западните Балкани и да обучават босненските въоръжени сили в дистрикт (окръг) Бръчко.
В анализа се набляга, че едни нестабилни и несигурни Балкани ще имат драстично отражение върху европейската сигурност, а ислямските екстремистки групировки (босняците са една общност предимно мюсюлманска) биха могли да се одързостят. Перспективата за една разделена и сегрегирана Босна не е благоприятна за усилията на САЩ и Европа в противопоставяне на ислямския радикален тероризъм.
Босна има най-високо ниво на безработица на младите в света, между 15 и 24 г., процентът е 62,3%. Един нов военен конфликт и последвалата хроническа нестабилност ще накърнят икономиката, която и сега е слаба. Хиляди млади хора – предимно босненски мюсюлмани ще останат без работа и разочаровани от Запада и могат да се влеят като наемници в екстремистки групи и радикален ислям в самото сърце на Европа, се изтъква в доклада.
Милитаризацията на полицията в Република Сръбска
Според американския доклад: „С цел да се подготви бъдещото отделяне на Република Сръбска от Босна, президентът М. Додик екипира с руско оръжие и военни инструктори полицията и другите сили за сигурност. През последните години бюджетът, предопределен за покупка на оръжие, бе прахосан. Правителството получи над 4000 щурмови пушки само за последните години. И днес около 75% от полицията е с оръжие от типа Калашников, едно въоръжение извън пропорциите за задължителна основна защита на полицейския корпус.“
„Доставят се също така и друг тип оръжия. Най-обезпокоителните новини са, че правителството на Додик се сдобива с противовъздушните ракети Igla 1-V руско производство, предназначени за монтиране на хеликоптери“.
Анализаторите изтъкват, че „Русия е увеличила своето присъствие в сектор сигурност в Република Сръбска, особено след 2014г. Това алармира Европейския парламент, дълбоко обезпокоен от плановете на правителството Додик, което увеличава своето сътрудничество с Русия , изпращайки дори някои полицейски специални части да се обучават и тренират в Русия, както и закупуването на руско военно оборудване и екипировки. Република Сръбска също удвои сътрудничеството си със своята съседка Сърбия в материята на сигурността и подобрява своята военна инфраструктура.“
Опасенията на Foreign Policy Research Institute са, че съществува възможност да има инциденти с насилие по време на изборите през месец октомври, което е обезпокоително, защото с „тези леки или тежки оръжия са достатъчни за разпалване на война в една държава, в която насилието и размириците се разпростират с бързина.“
Паравоенните структури в Босна и Херцеговина
„Русия подкрепя групировки, които осъществяват паравоенени действия в Република Сръбска, както и в Сърбия. Тези групировки имат три общи черти:
- създадени през последните шест години,
- подкрепят и пропагандират екстремен сръбски национализъм
-открито се обявяват за проруски.
Тяхната идеология е подобна на тази на Сръбската православна църква, „специална съюзничка“ на тези организации, на които им осигурява политическа и логистична подкрепа, а вероятно и канализира финансирането на тези групировки от чужбина. Много от групите са регистрирани като неправителствени организации. Тяхната членска маса варира: бивши военни, футболни запалянковци и рокери. От 78 националистически организации, разкрити в Република Сръбска, три от тях са основните инструменти за руските амбиции. „Чест Сръбска“ е асоциация от млади етнически сърби. Едно проучване по снимки и статии на групата в социалните мрежи показва техния вкус към оръжията, камуфлажно облекло, ултра-национализъм и идолатрия /почитане като идоли/ към военни престъпници. „Бившите военни бойци от Република Сръбска“ е друга организация: тя се посвещава да защитава и насърчава интересите на бившите бойци. И третата организация е на “Нощни вълци”, която е подобна на руския рокерски клуб, който произвежда ефект при намеса. Оперира като подривна екстремистка организация.
„Целта на тези асоциации отново е да спре интеграцията на Балканския регион към Западните демократични институции и да ускорят социалните разделения, използвайки националистически чувства, лошото икономическо състояние, консервативните тенденции и скептицизъм пред намеренията, било то на Брюксел или на Вашингтон.“
„Препоръките към Запада“ в доклада:
„Целта на Русия е да спира разширяването на НАТО и на ЕС на Балканите. За да бъде избегнато възникване на нов конфликт в този регион, НАТО, САЩ и ЕС би трябвало да имат постоянно военно присъствие в този регион. Също така босненските сили за сигурност да бъдат тренирани в окръг Бръчко, която е администрирана от многонационални мироопазващи сили. Това място е стратегически важно, защото разделя на две части Република Сръбска. Да бъдат тренирани силите за сигурност в този район е много съществено, за да да гарантираме сигурността на следващите избори през октомври.
Тези мерки могат да се вземат в сътрудничество с Обединеното Кралство, чиито сили под командването на EUFOR Althea на ЕС присъстват в зоната от 2004 г. Те ще съдействат за бързо разпростиране в региона на босненските сили за сигурност. Също следва да се увеличат американските санкции спрямо чиновниците в Република Сръбска, които подкрепиха нелегалния референдум за независимост през 2016 г., в нарушение на Дейтънското споразумение. Международните действащи лица би следвало да изпълняват мисията си с убеденост срещу корупцията и да предотвратят всяка военна и технологична помощ, каквато страните членки на НАТО предоставят на Република Сръбска, ако тя заплашва интегритета на страната. Също така е препоръчително да се използва мандата на EUFOR Althea, за да попречи на милитаризацията на Република Сръбска и експанзия на нейните паравоенни групировки. Тези мерки биха имали значителен ефект като енергично послание към лидерите на Босна, Русия и Сърбия, че Западът не е забравил Република Босна и Херцеговина. Освен това тези превантивни мерки ще бъдат от полза за стабилитета на Атлантическия алианс и за сигурността на босненския народ.“
След като се запознах с този доклад на Foreign Policy Research Institute, в заключение забелязвам същите интереси и цели на Западния свят от XIX-XX век. “Демократичният Запад” вместо да благоприятства за решаване сложните и преплетени проблеми на Балканите, ги задълбочава, усложнява и те се превръщат в постоянно тлеещ конфликт, застрашаващ пряко европейската архитектура за сигурност, интеграция и разбирателство между отделните народи. Балканите отново се превръщат в източник на нестабилност, връщане на Балканите в годините на Студената война, където те бяха един минисвят на големия свят. С голямо огорчение държавите, които решиха да бъдат водени “на каишка” получават само звучно ръкопляскане и кулоарно внимание и похвали.