"Моят стремеж е да градя отношения на взаимно доверие и уважение с всички президенти на всички наши съседни страни. Нека не забравяме, че в днешните реалности и особено в нашия регион, добросъседството играе ключова роля за опазване на мира и стабилността". Това заяви президентът Румен Радев пред БНР в Анкара в отговор на въпрос, че е единственият президент на държава членка на ЕС, който присъства на церемонията по встъпване в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент на Турция.
Ако Радев още беше пилот и понечеше да излети, без да знае какво е фюзелаж, сигурно щяха да го скъсат. Но понеже вече е президент, следва да знае що е то протокол на дипломацията – е, явно не знае.
Когато си единственият представител на Европейския съюз на короноването на един диктатор, следва да се замислиш. Да се замислиш много здравата – защо само аз съм там? Какъв сигнал давам с това? Отговорите на тези въпроси са изключително неприятни и ако на Радев трябва да му се обяснява точно това, значи прякорите, които се ползват по негов адрес по социални мрежи и форуми са повече от заслужени.
Що за стока е Ердоган лъсна за пореден път, с пълна сила, и вчера (9 юли). При такава голяма трагедия като влаковата катастрофа в окръг Чорлу, най-малкото се обявява ден на траур и всякакви събития, особено политически, се отменят. Нищо подобно – султанът не можа да направи така, не можа да изчака да седне на трона. Когато опря до абсолютната власт, не остана и капка човещина. Може би пък Радев е искал да се докосне до това чувство – и той като нищо си мечтае ситуацията в България за него да е такава, да пребъде начело на президентска "република". Мечтите са безплатни, резилът обаче – не. А алтернативата на Борисов съвсем се изравни със самия Борисов - ако продължава в този дух, далеч ще го и задмине ...